Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

ложни на интересите на работника и чието съгласие е предпоставка
за неговата дейност, не зависи ли и не трябва ли да зависи от милостта

на тези капиталисти какъв дял от плодовете на неговия собствен

труд те ще пожелаят да му дадат като възнаграждение за този труд?»
(стр. 125) «...Пропоционално на величината на удържания продукт, не-

зависимо от това, дали... тези приспадания се наричат данъци, печалби
или кражба» (стр. 126) и т.н

Признавам, пиша тия редове не без известен срам. Аз още мога да
допусна, че антикапиталистическата английска литература от дваде-

сетте и тридесетте години е съвсем неизвестна в Германия, макар

Маркс още в „Нищета на философията“ направо да я посочваше, а

някои неща от нея — памфлета от 1821 година, Рейвънстоун, Ходс-

кин и др. — неведнъж да цитира в първия том на „Капиталът“. Но об-

стоятелството, че не само literatus vulgaris (вулгарният литератор

(има се предвид Р. Майер). ред.) „който действително нищо не е нау-

чил“ и в отчаяние се залавя за полите на дрехата на Родбертус, но и
професорът на служба и почит (Енгелс има предвид А; Вагнер. Вж.

критиката на Вагнер от самия Маркс в настоящото издание, т.

19, стр. 373—403. ред.), „кичещ се със своята ученост“, до такава

степен е забравил своята класическа политическа икономия, че сери-

озно упреква Маркс, че е откраднал от Родбертус такива неща, които

може да се намерят още у А. Смит и Рикардо — това обстоятелство

доказва колко ниско е паднала сега официалната политическа иконо-

мия.

Но в такъв случай, какво ново е казал Маркс за принадената стой-

ност? Как така се случи, че Марксовата теория на принадената стой-

ност произведе впечатление като гръм от ясно небе и при това във

всички цивилизовани страни, докато теориите на всички него-

ви социалистически предшественици, в това число и на Родбертус,
не оказаха никакво действие.

Историята на химията може да ни обясни това с пример.

22