Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

в самостоятелния оборот на индивидуалния капитал преди всичко не

вследствие на неговата форма, а вследствие на неговото веществе-

но съдържание, вследствие на специфичния характер на потребле-
нието на онези стоки, които разменят мястото си с парите. Това са, от

една страна, средствата за производство, от друга страна — работ-

ната сила: вещните и личните фактори на стоковото производство,

особеният характер на които, разбира се, трябва да съответства на

вида на изделието, което ще се произведе. Ако наречем работната

сила Р, средствата за производство Сп, то купуваната от капиталиста

сума от стоки е: С = Р+Сп, или по-кратко . Следователно, разг-

реждан откъм неговото съдържание, П—С се представя като П—

, т.е. П—С се разпада на П—Р и П—Сп; паричната сума П се

разделя на две части, едната от които купува работна сила, а друга-

та - средства за производство. Тези два реда покупки се отнасят до
съвсем различни пазари: единият до същинския стоков пазар, други-

ят - до пазара на труда.

Но освен това качествено разделяне на сумата от стоки, в които се

превръща П, П— представлява и извънредно характерно ко-

личествено отношение.

Знаем, че стойността, съответно цената на работната сила, се зап-

лаща на нейтия притежател, който я продава като стока във формата
на работна заплата, т.е. като цена за известна сума от труд, съдър-

жаща и принадения труд; така че ако например еднодневната стой-

ност на работната сила = 3 марки, равна на продукта от петчасов

труд, в договора между купувч и продавач тази сума фигурира като

цена или заплата, да речем, за десетчасов; труд. Ако подобен дого-

вор е сключен напр. с 50 работници, то те трябва да доставят на ку-

пувача за един ден общо 500 часа труд, от които половината, 250
работни часа = 25 десетчасови работни дни, представлява просто

принаден труд. Количеството, както и размерите на онези средства за

производство, които е необходимо да се купят, трябва да бъдат дос-

32