Page 222 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

водене на предприятието в дадения мащаб. Но има огромна разлика

в това, от какъв фонд се авансира тя. У В тя действително е част от

първоначално авансирания капитал или от капитала, който трябва да
се намира на разположение. У А, напротив, тя е прилагана като капи-

тал част от принадената стойност. Този последният случай ни показ-

ва как не само натрупаният капитал, но и част от първоначално аван-

сираният капитал може да бъде просто капитализирана принадена

стойност.

С развитие на кредита отношението между първоначално авансира-

ния капитал и капитализираната принадена стойност става още по-

заплетено. Например А заема от банкера C част от производствения

капитал, с който започва или продължава предприятието през годи-

ната. В началото той няма собствен капитал, достатъчен за водене

на предприятие. Банкерът C му заема сума, която се състои изключи-

телно от принадена стойност, депозирана в банката от индустриалци

D, Е, F и пр. От гледна точка на А още не става дума за натрупан

капитал. Но в действителност за D, Е, F и т.н. А не е нищо друго ос-
вен агент, който капитализира присвоена от тях принадена стойност.

Ние видяхме („Капиталът“, книга I, гл. XXII), че натрупването, прев-

ръщането на принадената стойност в капитал по своето реално съ-

държание е процес на възпроизводство в разширен мащаб, незави-

симо от това, дали такова разширение се изразява екстензивно, във
вид на прибавяне на нови фабрики към стари, или в интензивно уве-

личаване на предишния мащаб на производство.

Разширяването на размерите на производството може да става на

малки дози, когато една част от принадената стойност се употребява

за такива подобрения, които или само повишават производателната

сила на прилагания труд, или в същото време позволяват той да бъ-

де експлоатиран по-интензивно. Или пък — където работният ден не
е ограничен със закон — за разширяване на размерите на производс-

тво е достатъчно допълнително изразходване на оборотен капитал

222