Page 161 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

или, за по-голяма яснота:

I. 200 +200 .
m
m
II. (1) 200 в пари + 200 в стоки + (2) 200 в стоки.
c
c

Тъй като за II, част 1 200c в стоки се обменят срещу 200 Іm. (в стоки) и

тъй като всичките пари, които извършват обръщение между I и II под-

разделение при тази обмяна на стоки за 400, се връщат при онзи,

който ги е авансирал — при I или при II, — тези пари: като елемент на
обмяна между I и II подразделение в действителност не са елемент

от проблема, който тук ни занимава. Или, да представим работата

иначе: ако приемем, че в обмяната между І (в cтоки) и 200 IIc (в сто-
m
ки на II, част 1) парите функционират като платежно средство, а не

като покупателно средство, следователно и не като „средство за об-

ръщение“ в тесен смисъл, ще бъде ясно — тъй като стоките 200 І и
m
200 II (част 1) са равни по стойностна величина, — че средства за
c
производство на стойност 200 се разменят срещу средства за пот-

ребление на стойност 200, че парите функционират тук само мислено

и че в действителност не е нужно да се хвърлят пари в обръщение за

плащане на разлика на едната или другата страна. Следователно

проблемът е в чистия си вид, едва когато зачеркнем на двете страни,

I и II, стоката 200 І и нейния еквивалент — стоката 200 II (част 1).
c
m

И така, след отстраняване на тези две взаимно покриващи се стокови

величини с равна стойност (I и II) остава за обмяна такъв остатък, в
който проблемът изпъква в чист вид:

I. 200 в стоки.
m
II. (1) 200 в пари + (2) 200 в стоки.
c
c
Тук е ясно: II, част 1, за 200 в пари купува 200 I — съставните части
m

161