Page 162 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 162

на своя основен капитал; с това основният капитал на II, част 1, е въ-

      зобновен в натура, а принадената стойност на I, на стойност 200, е

      превърната  от  стокова  форма  (средства  за  производство,  именно
      елементи на основния капитал) в парична форма. С тези пари I под-

      разделение  купува  средства  за  потребление  от  II  подразделение,

      част 2, и резултатът за II подразделение е, че за част 1 е възобнове-

      на в натура основна съставна част на нейния постоянен капитал и че

      за част 2 друга съставна част (която възстановява изхабяване на ос-

      новен капитал) се е утаила във вид на пари; и това продължава всяка

      година, докато стане нужно да се възобновява в натура и тази със-
      тавна част.



      Тук очевидно необходимо условие е тази основна съставна част на

      постоянния капитал на II подразделение, която в размер на цялата си

      стойност се превръща в пари и поради това всяка година, подлежи на

      възобновяване в натура (част 1), да бъде равна на годишното изха-
      бяване на другата основна съставна част на постоянния капитал на II

      подразделение, която все още продължава да функционира в своята

      стара  натурална  форма  и  чието  изхабяване  —  намаляването  на

      стойността, пренасяно върху стоките, в чието производство функцио-

      нира тази част — подлежи отначало на възстановяване в пари. По-

      ради това такова равновесие би било закон на възпроизводството в

      неизменна величина; това значи, с други думи, че пропорционалното

      разделение на труда в I подразделение, произвеждащо средства за

      производство, трябва да остава неизменно, доколкото то доставя на
      подразделение  II,  от  една  страна,  оборотни,  а  от  друга  —  основни

      съставни части на постоянния капитал.



      Преди да изследваме това по-отблизо, трябва да видим какъв вид ще

      добият нещата, ако остатъкът от II, (1) не е равен на остатъка от II
                                                                                                                 c
      (2); той може да бъде по-голям или по-малък от този остатък. Да взе-

      мем последователно тези два случая:






                                                           162
   157   158   159   160   161   162   163   164   165   166   167