Page 163 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

Първи случай:

I. 200 .
m
II. (1) 220 (в пари) + (2) 200c (в стоки).
c

Тук II (1) с 200 ф.ст. в пари купува стоките 200 І , a I със същите па-
c
m
ри купува стоките 200 II (2), следователно онази съставна част на
c
основния капитал, която трябва да се утаи във вид на пари; тя е пре-

върната по този начин в пари. Но 20 II (1) в пари не могат да се пре-
c
върнат обратно в основен капитал в натура.

От тази беда като че ли може да излезем, ако приемем, че остатъкът
от Іm е равен не на 200, а на 220, и че следователно предишната об-

мяна е разрешила въпроса не за 1800, а само за 1780 от 2000 I. В та-

къв случай ще се получи:

I. 220 .
m
II. (1) 220 (в пари) + (2) 200 (в стоки).
c
c

IIc, част 1, с 220 ф.ст. пари купува 220 Іm, a I с 200 ф.ст. купува след

това 200 II (2) в стоки. Но тогава на страната на I остават 20 ф.ст. в
c
пари — една част от принадената стойност, която I може да задържи

само в пари, но не може да изразходва за средства за потребление.

С това затруднението е само преместено от II (част 1) в І .
m
c

Да приемем сега, напротив, че II , част 1, е по-малко от I (част 2),
c
следователно:

Втори случай:

I. 200 (в стоки).
m
II. (1) 180 (в пари) + (2) 200 (в стоки).
c
c

II (част 1) със 180 ф.ст. пари купува стоки 180 Іm; с тези пари I купува

от II (част 2) стоки на същата стойност, следователно 180 II (2); на
c

163