Page 164 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

едната страна остават 20 Іm, които не могат да бъдат продадени, и

също така — 20 IIc (2) на другата страна; тези стоки на стойност 40 не

могат да бъдат превърнати в пари.

Ако приемем, че остатъкът на I = 180, това никак не би ни помогнало;

наистина тогава в I не би останал никакъв излишък, но във II (част 2)
c
както преди би оставал излишък от 20, който не може да бъде прода-

ден, превърнат в пари.

В първия случай, където II (1) е по-голямо от II (2), на страната на II
c
(1) остава излишък в пари, който не може да се превърне в основен

капитал, или ако приемем, че остатъкът от І = II (1), на страната на
c
m
Іm се оказва също такъв излишък в пари, който не може да се превър-

не в средства за потребление.

Във втория случай, където II (1) е по-малко от II (2), се оказва пари-
c
c
чен дефицит на страната на 200 І и IIc (2) и на двете страни — равен
m
стоков излишък, или ако приемем, че остатъкът от І = II (2), дефи-
m
c
цит в пари и излишък в стока на страната на IIc (2).

Ако приемем, че остатъците от І постоянно са равни на II (1) — тъй
m
като производството се определя от поръчки и възпроизводството
никак няма да се измени, ако тази година са произведени повече ос-

новни капиталови съставни части, а следващата година повече обо-

ротни съставни части на постоянния капитал на II и I подразделение,

— то в първия случай І би могло да бъде превърнато в средства за
m
потребление само ако I подразделение купи срещу Іm една част от

принадената стойност от II подразделение, следователно ако тя не

бъде потребена, а бъде натрупана от I във вид на пари; във втория

случай би могло да се излезе от затруднението, ако I самò би израз-

ходвало парите — хипотеза, която ние отхвърлихме.

Ако II (1) е по-голямо от II (2), за реализирането на паричния изли-
c
c
шък в І е необходим внос на чуждестранни стоки. Ако II (1) е по-
m
c
164