Page 168 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

ност на II подразделение, следователно бихме имали обезценение на

продукта на I подразделение.

Обратно е във втория случай, където I подразделение е принудено

да съкращава своето производство, което означава криза за заетите

в него работници и капиталисти, или то доставя излишък, което също

така представлява криза. Сами по себе си такива излишъци не пред-

ставляват беда, а изгода, но при капиталистическото производство те

са беда.

И в двата случая би могла да помогне външната търговия; в първия

случай — за да може стоката на I подразделение, която остава в па-

рична форма, да се превърне в средства за потребление; във втория

случай — за да се пласира стоковият излишък. Но външната търго-

вия, доколкото тя не възстановява просто елементи (и по стойност),

само пренася противоречията в по-широка сфера, открива им по-
широк простор.

Ако се отстрани капиталистическата форма на възпроизводство,

работата ще се сведе до това, че величината на отмиращата и пора-

ди това подлежаща на възстановяване в натура част на основния

капитал (тук на капитала, който функционира в производството на

средства за потребление) в различните последователни години се
изменя. Ако през една година тази част е много голяма (превишава

средната смъртност, както при хората), през следващата година тя

несъмнено ще бъде съответно по-малка. Ако приемем другите усло-

вия за постоянни, количеството сурови материали, полуфабрикати и

спомагателни материали, необходими за годишното производство на

средства за потребление, не се намалява от това; следователно ця-

лото производство на средства за производство би трябвало в еди-
ния случай да се уверичи, в другия — да спадне. На това би могло да

се помогне само чрез постоянно относително свръхпроизводство: от

една страна се произвежда известно количество повече основен ка-

питал от непосредствено необходимото; от друга страна, се създава

168