Page 7 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

то работникът изразходва своята работна заплата, а капиталистът —

своята принадена стойност (или част от своята принадена стойност).

Във всеки случай оборотът на капитала обхваща и обръщението на
принадената стойност, доколкото тя е част от стоковия капитал, както

и превръщането на променливия капитал в работна сила, плащането

на заплати. Но изразходването на тази принадена стойност и работна

заплата за купуване на стоки не е звено от обръщението на капитала,

въпреки че поне изразходването на работната заплата определя това

обръщение.

В I том капиталистическият производствен процес бе анализиран и

като отделен акт, и като процес на възпроизводство: производство на

принадена стойност и производство на самия капитал. Изменението

на формата и на веществото, което капиталът претърпява в сферата

на обръщение, ние приехме като предпоставка, без да се спираме

повече на нея. Следователно ние приехме, че, от една страна, капи-
талистът продава продукта по неговата стойност и че, от друга стра-

на, той намира в обръщението материални средства за производст-

во, необходими, за да се възобнови процесът или за да продължава

той непрекъснато. Единственият акт в сферата на обръщението, на

който ние трябваше там да се спрем, беше актът на покупката и про-

дажбата на работна сила, който е основно условие за капиталисти-

ческото производство.

В първи отдел на този II том ние разгледахме различните форми, ко-

ито капиталът приема в своето обръщение, и различните форми на

самото това обръщение. Към работното време, разгледано в том I,

сега се прибавя и времето на обръщение.

Във втори отдел разглеждахме оборота на капитала като периодичен
процес, т.е. като оборот на капитала. Ние показахме, от една страна,

как различните съставни части на капитала (основен и оборотен)

преминават оборота на формите в различни периоди от време и по

различен начин; от друга страна, ние изследвахме обстоятелствата,

7