Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

целия труд, който от незапомнени времена е влаган в почвата, за да

ѝ придаде сегашната плодородност. (Естествено за плодородността,

която ѝ се отнема, не става и дума.) В съответствие с това на всеки
отделен работник би трябвало да се плаща съобразно труда, който е

бил изразходван от целия човешки род, за да се превърне дивакът в

съвременен механик. Би трябвало да се разсъждава по обратен на-

чин: ако се пресметне целият вложен в земята незаплатен труд,

който обаче собственикът на земя и капиталистът превръщат в

пари, то целият вложен в земята капитал е възвърнат много и

много пъти с прекомерни лихви, така че собствеността върху зе-
мята отдавна многократно е изкупена от обществото.

Повишаването на производителната сила на труда, доколкото не

изисква допълнително вложение на капиталова стойност, повишава

наистина преди всичко само масата на продукта, а не неговата стой-

ност; изключение е случаят, когато то позволява чрез същото коли-
чество труд да се възпроизвежда повече постоянен капитал, следо-

вателно да се запази неговата стойността. Но в същото време пови-
шаването на производителността на труда създава нов материал за

капитала, следователно база за увеличено натрупване на капитала.

Доколкото самата организация на обществения труд, а оттук и пови-

шаването на обществената производителна сила на труда, изисква

производството да се води в голям мащаб и отделните капиталисти
да авансират големи маси паричен капитал, това отчасти се постига,

както бе вече показано в I том, чрез централизация на капиталите в

малко ръце, без при това да е нужно да се увеличава абсолютно раз-

мерът на функциониращите капиталови стойности, следователно и

размерът на паричния капитал, във вид на който те се авансират. Ве-

личината на отделните капитали може да нараства вследствие на

централизация в малко ръце, без да нараства обществената сума на
тези капитали. Това е само изменение на разпределението на отдел-

ните капитали.

12