Page 11 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

паричният капитал (т.е. повишава се работната заплата), това става

не пропорционално на засилването на експлоатацията, следователно

той се увеличава не съответно.

Производствено експлоатираният природен материал — който не е

стойностен елемент на капитала, — земя, море, руди, гори и пр., при

по-голямо напрежение на един и същ брой работни сили може интен-

зивно или екстензивно да се експлоатира по-силно без увеличаване

на авансирания паричен капитал. По този начин реалните елементи
на производствения капитал се увеличават, без да изискват допълни-

телен паричен капитал. А доколкото последният е нужен за допълни-

телни спомагателни материали, паричният капитал, в който се аван-

сира капиталовата стойност, се увеличава не пропорционално на

разширяване на дейността на производствения капитал, следовател-

но увеличава се съвсем не съответно.

Едни и същи средства на труда, следователно един и същ основен

капитал може да се използва по-резултатно както чрез удължаване

времето на неговата всекидневна употреба, така и чрез увеличаване

интензивността на неговото приложение, без да е нужен допълните-

лен паричен разход за основен капитал. В такъв случай имаме само

по-бърз оборот на основния капитал, но затова и елементите на не-

говото възпроизводство ще се доставят по-бързо.

Ако оставим настрана природния материал, в производствения про-

цес могат да бъдат включени природни сили, които не струват нищо,

като агенти с по-силна или по-слаба резултатност. Степента на тяк-

ната резултатност зависи от методите на тяхного прилагане и от

прогреса на науката, които нищо не струват на капиталиста.

Същото важи за общественото комбиниране на работната сила в

производствения процес и за сръчността, натрупана от отделните

работници. Кери изчислява, че собственикът на земя никога не полу-

чава достатъчно, защото му плащат не целия капитал, съответно не

11