Page 110 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 110

ността не само на труда в своята работилница, но и в чужди работил-

      ници. Въпреки това за капиталиста икономията на постоянния капи-

      тал се представя като условие, което е съвсем чуждо и странично за
      работника, като условие, което никак не засяга работника; при това за

      капиталиста винаги е напълно ясно, че за работника съвсем не е без-

      различно дали капиталистът за едни и същи пари купува много или

      малко труд (защото именно така се представя в неговото съзнание

      сделката  между  капиталист  и  работник).  Тази  икономия  в  прилага-

      не на средствата за производство, този метод за постигане на опре-

      делен резултат при най-минимални разходи се представя в още по-
      голяма степен, отколкото другите присъщи на труда сили, като сила,

      която е присъща на капитала, като метод, който е присъщ на капита-

      листическия начин на производство и който го характеризира.



      Този начин на представяне изглежда още по-малко странен, тъй като

      му съответства привидността на фактите и тъй като капиталистичес-
      кото  отношение  в  действителност  скрива  вътрешната  връзка  зад

      пълното безразличие, незаинтересованост и отчужденост, в които то

      поставя работника по отношение на условията за осъществяване на

      неговия собствен труд.



      Първо: Средствата за производство, от които се състои постоянният

      капитал,  са  само  парите  на  капиталиста  (както  тялото  на  римския

      длъжник е било, според Ленге, парите на неговия заемодател и се
      намират в известно отношение само спрямо него, докато работникът,

      доколкото той влиза в съприкосновение с тях в действителния произ-

      водствен процес, работи с тях само като с потребителни стойности на

      производство, като със средства на труда и материал на труда. Зато-

      ва намаляването или увеличаването на тази стойност също така мал-

      ко засяга отношението на работника към капиталиста, както напри-

      мер обстоятелството дали той работи над мед или над желязо. Впро-
      чем  капиталистът  предпочита,  както  ще  посочим  по-късно, да  разг-

      лежда работата другояче в случаите, когато има нарастване на стой-

      ността на средствата за производство и поради това намалява нор-


                                                           110
   105   106   107   108   109   110   111   112   113   114   115