Page 110 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

ността не само на труда в своята работилница, но и в чужди работил-

ници. Въпреки това за капиталиста икономията на постоянния капи-

тал се представя като условие, което е съвсем чуждо и странично за
работника, като условие, което никак не засяга работника; при това за

капиталиста винаги е напълно ясно, че за работника съвсем не е без-

различно дали капиталистът за едни и същи пари купува много или

малко труд (защото именно така се представя в неговото съзнание

сделката между капиталист и работник). Тази икономия в прилага-

не на средствата за производство, този метод за постигане на опре-

делен резултат при най-минимални разходи се представя в още по-
голяма степен, отколкото другите присъщи на труда сили, като сила,

която е присъща на капитала, като метод, който е присъщ на капита-

листическия начин на производство и който го характеризира.

Този начин на представяне изглежда още по-малко странен, тъй като

му съответства привидността на фактите и тъй като капиталистичес-
кото отношение в действителност скрива вътрешната връзка зад

пълното безразличие, незаинтересованост и отчужденост, в които то

поставя работника по отношение на условията за осъществяване на

неговия собствен труд.

Първо: Средствата за производство, от които се състои постоянният

капитал, са само парите на капиталиста (както тялото на римския

длъжник е било, според Ленге, парите на неговия заемодател и се
намират в известно отношение само спрямо него, докато работникът,

доколкото той влиза в съприкосновение с тях в действителния произ-

водствен процес, работи с тях само като с потребителни стойности на

производство, като със средства на труда и материал на труда. Зато-

ва намаляването или увеличаването на тази стойност също така мал-

ко засяга отношението на работника към капиталиста, както напри-

мер обстоятелството дали той работи над мед или над желязо. Впро-
чем капиталистът предпочита, както ще посочим по-късно, да разг-

лежда работата другояче в случаите, когато има нарастване на стой-

ността на средствата за производство и поради това намалява нор-

110