Page 111 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

мата на печалба.

Второ: Доколкото тези средства за производство са в капиталисти-

ческия производствен процес едновременно и средства за експлоа-

тация на труда, за работника е толкова безразлично дали тези средс-

тва за експлоатация са сравнително евтини или скъпи, колкото е без-

различно за коня дали го управляват със скъпи или евтини поводи и

юзди.

Най-сетне, работникът, както видяхме по-рано, се отнася в действи-

телност към обществения характер на своя труд, към комбинирането

му с труда на другите за една обща цел, както към някаква чужда не-

му сила; условията за осъществяване на това комбиниране са за него

чужда собственост, чието разхищаване би му било съвсем безраз-

лично, ако не го принуждаваха да я пести. Съвсем иначе стои рабо-

тата във фабриките, принадлежащи на самите работници, например
в Рочдеил.

Следователно едва ли е нужно да споменаваме, че доколкото произ-

водителността на труда в един отрасъл служи за поевтиняване и по-

добряване на средствата за производство в друг и с това повишава

нормата на печалба, тази обща взаимозависимост на обществения

труд се явява като нещо съвсем чуждо за работниците, засягащо
фактически само капиталиста, доколкото той сам купува и си присво-

ява тези средства за производство. Фактът, че той купува продукта на

работниците от чужд отрасъл на производство срещу продукта на ра-

ботниците от своя собствен отрасъл на производство и следователно

разполага с продукта на чуждите работници само доколкото си е

присвоил безвъзмездно продукта на своите собствени — този факт е

връзка, която благополучно се маскира от процеса на обръщението и
пр.

Тук прибавяме и следното. Тъй като мащабното производството се

развива за пръв път в капиталистическата форма, то и жаждата за

111