Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 23

там никога не липсва господин професор Юлиус Волф от Цюрих. Ця-

      лият проблем, разказва ни той («Conrad Jahrbuchert, dritte Folge, II, 1891,.

      S. 352 и сл.), се разрешава чрез относителната принадена стойност.
      Производството  на  относителната  принадена  стойност  се  основава

      на увеличаване на постоянния капитал спрямо променливия.



            «Прирастът на постоянен капитал е прираст на производителната сила
            на работниците. Но тъй като този прираст на производителнa сила (чрез

            поевтиняване живота за работника) влече след себе си прираст на при-

            надена стойност, получава се пряко отношение между нарастването на
            принадената стойност и нарастването на частта на постоянния капитал в

            целия капитал. Увеличение на постоянния капитал свидетелства за уве-
            личение на производителната сила на труда. При неизменящ се промен-

            лив и растящ постоянен капитал принадената стойност трябва следова-
            телно да расте в съгласие с Маркс. Ето какъв въпрос ни беше зададен»



      Наистина Маркс на сто места в първа книга говори тъкмо противното;

      наистина  твърдението,  че  според  Маркс  при намаляващ променлив

      капитал  относителната  принадена  стойност  растяла  в  същата  про-

      порция, в каквато расте постоянният капитал, е тъй учудващо, че за
      него не може да се намери парламентарен израз; наистина господин

      Юлиус Волф с всеки ред доказва, че той нито относително, нито аб-

      солютно е разбрал нещо както от абсолютната, така и от относител-

      ната принадена стойност; наистина той сам казва:



            «На пръв поглед изглежда, че се намираш тук наистина във вертеп на
            несъобразности»


      което между другото е единствено правилната бележка в цялата не-

      гова статия. Но какво от това? Господин Юлиус Волф е тъй горд със

      своето гениално откритие, че не може да се удържи да не въздаде за

      това посмъртна похвала на Маркс и да не превъзнесе тази своя собс-

      твена прекомерна безсмислица като


            «ново доказателство за онази проницателност и далновидност, с която е

            нахвърлена неговата (Марксовата) критическа система на капиталисти-



                                                           23
   18   19   20   21   22   23   24   25   26   27   28