Page 26 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

вложения в него променлив капитал, тъй като постоянният капитал не

донася печалба. Но това противоречи на действителността, защото

на практика печалбата зависи не от променливия капитал, а от целия
капитал. И Маркс сам вижда това (I, гл. Х) и се съгласява, че фактите

привидно противоречат на неговата теория. Как разрешава той това

противоречие? Той препраща своите читатели към още неизлезлия

следващ том. За този том Лориа вече по-рано беше казал на своите

читатели, че той не вярва Маркс дори за миг да е мислил за неговото

написване и сега тържествуващо възкликва:

«Следователно аз с право твърдях, че този втори том, с който Маркс

постоянно заплашва своите противници и който обаче никога не ще се
появи — че този том твърде вероятно служи като един хитър предлог,

към който Маркс прибягва, когато не му достигат научни аргументи (un

ingegnoso spediente ideato dal Marx a sostituzione degli argomenti
scientifici)».

И който сега не се е убедил, че Маркс стои на същата висота на на-

учно шарлатанство, както illustre Лориа, с него не си струва да имаш и
работа.

И така, ние научихме: според господин Лориа Марксовата теория за

принадената стойност е абсолютно несъвместима с факта на общата

еднаква норма на печалбата. Но ето че се появи втората книга и за-

едно с това публично предложеният от мене въпрос тъкмо по същия
този пункт. Ако господин Лориа беше един от срамежливите герман-

ци, като нас, той би изпаднал в известен смут. Но той е смел южняк,

той произхожда от горещ климат, където, както той може да твърди,

безсрамието е до известна степен природно условие (игра на думи:

Unverfrorenheit означава едновременно «безсрамие» и «незамръзваемост».
ред.). Въпросът за нормата на печалбата е поставен публично. Госпо-

дин Лориа публично го обяви за неразрешим. И именно затова той

сега ще надмине самия себе си, като го разреши публично.

Това чудо става в «Conrads Jahrbucher», neue Folge, Bd. XX. [1890]. S.

26