Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 27

272 und. ІІ., в статията на споменатото по-горе съчинение на Конрад

      Шмид. След като е научил от Шмид как се образува търговската пе-

      чалба, всичко изведнъж му става ясно.


            «Тъй като определянето на стойността с работното време дава предимс-

            тво на капиталистите, които влагат по-голямата част от своя капитал в
            работна заплата, то непроизводственият» (трябва да се каже — търговс-

            кият) «капитал може да застави тези облагодетелствани капиталисти да
            му платят по-висока лихва» (трябва да се каже — печалба) «и да създа-

            де равенство между отделните промишлени капиталисти… Така напри-

            мер, ако промишлените капиталисти А, В, С употребяват в производст-
            вото по 100 работни дни всеки и постоянен капитал съответно 0, 100 и

            200 и работната заплата за 100 работни дни съдържа в себе си 50 ра-
            ботни дни, то всички капиталист получава принадена стойност от 50 ра-

            ботни дни, а нормата на печалбата е 100% за първия, 33,3% за втория и
            20% за третия капиталист. Но ако четвърти капиталист D натрупва неп-

            роизводствен  капитал  от  300,  който  претендира  да  получи  от  капита-

            лист А лихва» (печалба) «на стойност 40 работни дни и от капиталист В
            — лихва на стойност 20 работни дни, то нормата на печалбата на капи-

            талистите А и В ще спадне на 20%, както при С, а капиталист D с капи-

            тал 300 ще цолучи печалба 60, т.е. норма на печалбата от 20%, както и
            останалите капиталисти».


      С  такава  поразителна  ловкост  в  един  миг  illustre  Лориа  разрешава

      същия въпрос, който той преди десет години обяви за неразрешим.

      За съжаление, той не ни откри тайната откъде  «непроизводствения

      капитал» намира сила не само да изтръгне от промишлениците тази

      тяхна  добавъчна  печалба,  която  надминава  средната  норма  на  пе-

      чалбата, но и да я задържи в джоба си съвсем тъй, както поземлени-

      ят собственик слага в джоба си като поземлена рента добавъчната
      печалба на арендатора. Всъщност търговците биха взимали при това

      от промишлениците данък, съвсем аналогичен на поземлената рента,

      и  по  такъв  начин  биха  получавали средната  норма  на  печалбата.

      Разбира се, търговският капитал, както това е достатъчно известно

      почти всекиму, е твърде съществен фактор за определяне на общата




                                                           27
   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32