Page 49 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

стойност, равна на прибавения от тях към средствата за производст-

во работен ден. Тази нова стойност би съдържала в себе си тяхната

работна заплата плюс принадената стойност, т.е. принадения труд,
който продължава извън границите на необходимите им потребности,

при което обаче резултатите от принадения труд биха принадлежали

на самите работници. Изразявайки се на капиталистически език, два-

мата работници получават еднаква работна заплата плюс еднаква

печалба на стойността, изразена в продукта например на десетчасов

работен ден. Обаче, първо, стойностите на техните стоки биха били

различни. Да приемем например, че в стока I се пада за употребените
средства за производство по-голяма част от стойността, отколкото в

стока II, и освен това, за да вземем веднага под внимание всички

възможни различия, да приемем, че стока I поглъща повече жив труд,

следователно изисква за своето производство по-продължително ра-

ботно време, отколкото стока II. Стойността на тези стоки I и II е сле-

дователно твърде различна. Също така са различни и сумите на сто-

ковите стойности, които съставят продукта на труда, извършен за да-
дено време от работник I и от работник II. Нормите на печалбите за I

и II ще бъдат също твърде различни, ако в дадения случай наречем

норма на печалбата отношението на принадената стойност към цяла-

та стойност на вложените средства за производство. Средствата за

живот, които всеки ден се консумират от I и II през време на произ-

водството и които са работната заплата, образуват тук онази част от

авансираните средства за производство, която в други случаи нари-

чаме променлив капитал. Но принадените стойности за I и II биха би-

ли еднакви за еднакво работно време; или, още по-точно изразено,
тъй като и I, и II получават всеки стойността на продукта на един ра-

ботен ден, то след спадане на стойността на авансираните «посто-

янни» елементи и двамата получават по равна стойност, една част от

която може да се разглежда като възстановяване на средствата за

живот, изразходвани при производството, а другата част — като по-

лучаваща се свръх това принадена стойност. Ако I е направил повече

разходи, то те изискват за своето възстановяване размерите на онази

49