Page 46 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

лите със среден състав. Но тъй като капиталите със среден състав са

равни или приблизително равни на средния обществен капитал, то

всички капитали, каквато и да е произведената от самите тях прина-
дена стойност, се стремят вместо тази принадена стойност да реали-

зират чрез цените на своите стоки средна печалба, т.е. стремят се да

реализират производствените цени.

От друга страна, може да се каже, че навсякъде, където се образува

средна печалба, а следователно и обща норма на печалба — незави-
симо от това, как е постигнат този резултат, — тази средна печалба

не може да бъде нищо друго освен печалба на средния обществен

капитал, сумата на която е равна на сумата принадени стойности, и

че цените, получавани чрез прибавяне на тази средна печалба към

производствените разходи, не могат да бъдат нищо друго освен стой-

ностите, превърнати в производствени цени. Нищо не би се измени-

ло, ако някои капитали, вложени в определени сфери на производст-
во, по някакви причини не биха подлежали изравняване. Тогава сред-

ната печалба би се изчислявала върху онази част от обществения

капитал, която влиза изравняването. Ясно е, че средната печалба не

може да бъде нищо друго освен общата маса на принадената стой-

ност, разпределена върху масите на капиталите, вложени във всяка

сфера на производство, пропорционално на техните величини. Това е

сумата на реализирания незаплатен труд и цялата тази маса незап-

латен труд, както и заплатеният мъртъв и жив труд, намира своя из-

раз в цялата маса от стоки и пари, които капиталистите си присвоя-
ват.

Действително трудният проблем тук е следният: как става това из-

равняване на печалбите в обща норма на печалбата, тъй като то е

очевидно резултат и не може да бъде изходна точка?

Преди всичко е ясно, че оценката на стоковата стойност, например в

пари, може да бъде само резултат на нейната размяна и че приемай-

ки такава оценка, ние трябва да я разглеждаме като резултат на

46