Page 47 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

действителната размяна на стокова стойност срещу стокова стойност.

Но как може да се осъществи тази размяна на стоките по техните

действителни стойности?

Да приемем отначало, че всички стоки в различни сфери на произ-

водство се продават по техните действителни стойности. Какво би

станало тогава? В този случай съгласно гореизложеното в различни-

те сфери на производство биха господствали съвсем различни норми

на печалба. Дали стоките се продават по тяхната стойност (т.е. дали
те се разменят една срещу друга пропорционално на съдържащата

се в тях стойност по цени, съответстващи на тяхната стойност), или

пък се продават по такива цени, че тяхната продажба донася еднакви

по големина печалби за еднакви маси от съответните капитали, аван-

сирани за тяхното производство — това са prima facie (преди всичко.

ред.) съвсем различни неща.

Обстоятелството, че капитали, които привеждат в движение нееднак-

во количество жив труд, произвеждат нееднакво количество принаде-

на стойност, предпоставя, поне до известна степен, че степента на

експлоатация на труд, или нормата на принадената стойност, е нав-

сякъде еднаква или че различията, които съществуват в тази област,

се изравняват чрез действителни или въображаеми компенсиращи

причини. Това предпоставя конкуренция между работниците и израв-

няване в резултат на техните постоянни прехвърляния от една сфера
на производство в друга. Такава обща норма на принадена стойност

— като насоченост, както и всички икономически закони — е приета

от нас като теоретично опростяване; но в действителност тя е факти-

ческа предпоставка на капиталистическия начин на производство, ма-

кар че се затруднява в по-голяма или по-малка степен от практически

пречки, които създават повече или по-малко значителни местни раз-

личия — такива са например законите за постоянното местожителст-
во (settlement laws) за английските земеделски работници. Но в тео-

рията се приема, че законите на капиталистическия начин на произ-

водство се развиват в чист вид. А в действителност винаги има само

47