Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

2) Средната печалба, която определя производствените цени, неиз-

бежно трябва да бъде приблизително равна на онова количество

принадена стойност, което се пада на даден капитал като съответна
част от целия обществен капитал. Да приемем, че общата норма на

печалба, а следователно и средната печалба, се изразява в парична

стойност, по-висока от действителната средна принадена стойност,

изразена в нейната парична стойност. Доколкото се отнася до капи-

талистите, безразлично е дали те си пресмятат взаимно 10 или 15%

печалба. И единият, и другият процент печалба еднакво не съответс-

тват на действителната стойност на стоките, тъй като паричният из-
раз се преувеличава взаимно. Що се отнася до работниците (предпо-

лага се, че те получават своята нормална работна заплата, следова-

телно повишаването на средната печалба не означава действителен

отбив от работната заплата, т.е. не изразява нещо съвсем различно

от нормалната принадена стойност на капиталиста), то на повишени-

ето на стоковите цени, което ще се получи в резултат на повишената

средна печалба, трябва да съответства повишение на паричния израз
на променливия капитал. Наистина такова общо номинално повише-

ние на нормата на печалбата и на средната печалба над равнището,

определяно от отношението на действителната принадена стойност

към целия авансиран капитал, е невъзможно, без да предизвика по-

вишение на работната заплата, както и повишение на цените на сто-

ките, които образуват постоянния капитал. Понижението трябва да

предизвика обратно въздействие. Тъй като съвкупната стойност на

стоките регулира съвкупната принадена стойност, която пък регулира

— като общ закон, който управлява колебанията — размера на сред-
ната печалба, а следователно и общата норма на печалба, то зако-

нът за стойността регулира производствените цени.

Онова, което конкуренцията постига, при това първоначално в една

сфера на производство, е създаване на еднаква пазарна стойност и

пазарна цена от различните индивидуални стойности на стоките. Но
едва конкуренцията на капиталите в различните сфери на производс-

54