Page 50 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)
P. 50

част от стойността на неговата стока, която възстановява тази «пос-

      тоянна» част, да бъдат по-големи и затова той трябва също да пре-

      върне  по-голяма  част  от  общата  стойност  на  своя  продукт  обратно
      във веществените елементи на тази постоянна част, докато II, макар

      и да получава за това по-малко, в замяна на това трябва да превръ-

      ща по-малка част от стойността във веществени елементи на посто-

      янната част. Така че при тази предпоставка разликата в нормите на

      печалба би била безразлично обстоятелство, също както днес за на-

      емния работник е безразлично в каква норма на печалбата се изразя-

      ва изсмуканото от него количество принадена стойност и също както
      в  международната  търговия  разликата  в  нормите  на  печалба  при

      различните  нации  е  съвсем  безразлично  обстоятелство  за  тяхната

      стокова размяна.



      Затова размяната на стоките по техните стойности или приблизител-

      но по техните стойности изисква един много по-нисък стадий, откол-
      кото размяната по производствените цени, за която е необходим оп-

      ределен висок стадий на капиталистическо развитие.



      Както  и  да  се  установяват  или  регулират  първоначално  цените  на

      различните стоки една спрямо друга, във всеки случай тяхното дви-

      жение се подчинява на закона за стойността. Там, където спада ра-

      ботното време, необходимо за производство на стоката, спадат и це-

      ните; там, където то се повишава, повишават се при неизменни други
      условия и цените.



      Така че, независимо от подчинението на цените и тяхното движение

      на закона за стойността, напълно правилно е да се разглежда стой-

      ността  на  стоките  не  само  теоретически,  но  и  исторически,  като

      prius (предшестваща. ред.) производствените цени. Това важи за та-
      кива  условия,  при  които  на  работника  принадлежат  средствата  за

      производство, а такова е положението — както в стария, така и в се-

      гашния свят — на работещия сам и притежаващ земя селянин и на

      занаятчията.  Това  се  съгласува  и  с  изказания  по-рано  от  нас  възг-



                                                           50
   45   46   47   48   49   50   51   52   53   54   55