Page 21 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 21

Възможно е след покупката на стоката и преди нейната продажба за нея

           да отидат добавъчни разходи (разходи на обръщението) и също така е

           възможно такива разходи да няма. Ако има такива разходи, ясно е, че
           излишъкът на продажбената цена над покупната цена не представлява

           само печалба. За да опростим изследването, отначало ще приемем, че
           такива разходи не се правят.



           За промишления капиталист разликата между продажбената и покупната
           цена на неговите стоки е равна на разликата между тяхната производст-

           вена цена и производствените разходи или, ако разглеждаме целия об-
           ществен капитал, е равна на разликата между стойността на стоките и

           производствените разходи за капиталистите, което на свой ред се свежда
           до разликата между цялото количество опредметен в тях труд и количес-

           твото на опредметения в тях заплатен труд. Стоките, купени от промиш-

           ления капиталист, преди те отново да бъдат хвърлени на пазара като
           стоки,  готови  за  продажба,  преминават  през  производствения  процес,

           само  през  време  на  който  се  произвежда  съставната  част  на  тяхната
           цена, реализирана по-късно като печалба. Другояче стои работата за тър-

           говеца на стоки. Стоките се намират в негови ръце само докато те се на-
           мират в процеса на своето обръщение. Той само продължава тяхната

           продажба, започната от производствения капиталист, продължава реа-

           лизацията на тяхната цена и затова не ги подлага на никакъв междинен
           процес, в който те отново биха могли да всмукват принадена стойност.

           Докато  промишленият  капиталист  в  обръщението  само  реализира  по-

           рано произведената принадена стойност или печалба, търговецът, нап-
           ротив, трябва в обръщението и чрез обръщението не само да реализира

           своята печалба, но именно да я създаде. Това изглежда възможно само
           ако той продава стоките, продадени му от промишления капиталист по

           техните производствени цени, или — ако се разглежда целият стоков ка-
           питал — по техните стойности, по-скъпо от техните производствени цени,

           ако прави номинална надбавка към техните цени, следователно — ако се

           разглежда целият стоков капитал, — ако ги продава над тяхната стойност
           и пъха в джоба си този излишък на тяхната номинална стойност над тях-

           ната реална стойност — с една дума, ако ги продава по-скъпо, отколкото
           те струват.



           Да се разбере тази форма на надбавка е твърде лесно. Например един


                                                            21
   16   17   18   19   20   21   22   23   24   25   26