Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

сеца, може да сконтира у банкера получената при това полица, т.е. доку-

мента за дълг никак не изменя работата и няма никакво отношение към

капитала на търговеца на стоката.) Ако в този интервал време пазарните
цени на стоката спаднат, да кажем, с , то търговецът не само не ще

получи никаква печалба, но изобщо ще получи само 2700 ф.ст. вместо
3000 ф.ст. За да се разплати, той трябва да добави 300 ф.ст. Тези 300

ф.ст. биха функционирали само като резерв за изравняване разликата в
цената. Но същото това се отнася и за производителя. Ако продаваше

сам, то при спадане на цените той също така би загубил 300 ф.ст. и без

резервен капитал не би могъл отново да почне производство в предиш-
ния мащаб.

Търговецът на платно купува от фабриканта платно за 3000 ф.ст.; фаб-

рикантът от тези 3000 ф.ст. заплаща например 2000 при покупката на

прежда; той купува тази прежда от търговеца на прежда; парите, с които
фабрикантът плаща на търговеца на прежда, не са парите на търговеца

на платно, защото последният е получил за тях стока на същата сума.
Това е парична форма на неговия собствен капитал. В ръцете пък на тър-

говеца на прежда тези 2000 ф.ст. се явяват като върнал се към него па-
ричен капитал; но в каква степен те са такъв, ако са различни от онези

2000 ф.ст., които служат като парична форма, оставена от платното и

приета от преждата? Ако търговецът на прежда е купил на кредит и про-
дал в брой преди изтичане на платежния срок, то в тези 2000 ф.ст. не се

съдържа нито стотинка търговски капитал, различен от паричната форма,

която приема сам промишленият капитал в процеса на своето кръгооб-
ръщение. Стоково-търговският капитал, доколкото не е само форма на

промишления капитал, намиращ се като стоков капитал или паричен ка-
питал в ръцете на търговеца, не е нищо друго освен част от паричния

капитал, която принадлежи на самия търговец и действа в областта на
покупката и продажбата на стоки. Тази част в намален мащаб представ-

лява частта на капитала, авансиран за производството, която би тряб-

вало да се намира постоянно в ръцете на промишлениците като паричен
резерв, като покупателно средство, и би трябвало постоянно да се об-

ръща като техен паричен капитал. Тази част в намален вид се намира
сега в ръцете на капиталистите търговци, като постоянно функционира

като такава в процеса на обръщението. Това е частта на съвкупния капи-
тал, която, като оставим настрана частта, изразходвана като доход, тряб-

17