Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

говска цена над тяхната производствена цена и в последна сметка търго-

вецът трябва да продава всички стоки над тяхната стойност. Но защо при-

ехме, че промишленият капиталист продава на търговеца стоките по тях-
ната производствена цена? Или, по-добре казано, какво се съдържа в

тази предпоставка? Това, че търговският капитал (тук имаме работа с
него още само като със стоково-търговски капитал) не участва в образу-

ването на общата норма на печалбата. При изследването на общата
норма на печалбата ние по необходимост изхождаме от тази предпос-

тавка, първо, защото търговският капитал като такъв тогава за нас още

не съществуваше, и, второ, защото беше необходимо средната печалба,
а следователно и общата норма на печалба, първоначално да се развие

като изравнение на печалбите, или принадените стойности, които дейст-
вително се произвеждат от промишлените капитали в различните сфери

на производство. Напротив, при търговския капитал имаме работа с такъв
капитал, който има дял в печалбата, без да участва в нейното производ-

ство. Следователно необходимо е сега да допълним предишното изло-

жение.

Да приемем, че целият промишлен капитал, авансиран през годината, =

720c+180v = 900 (например милиона фунта стерлинги), а m'=100%. Сле-

дователно продуктът =720c+180v+180m. Ако след това означим този про-
дукт, или произведения стоков капитал, със C, то неговата стойност, или

производствена цена (тъй като за цялата съвкупност на стоки те съвпа-

дат), = 1080, а нормата на печалба за целия капитал 900=20%. Съгласно
изложеното по-горе тези 20% представляват средната норма на печал-

бата, тъй като принадената стойност тук се пресмята не върху този или
онзи капитал с особен състав, а върху целия промишлен капитал с него-

вия среден състав. И така, C = 1080 и нормата на печалбата = v20%. Но

сега да приемем, че освен тези 900 ф.ст. промишлен капитал се прибавят
още 100 ф.ст. търговски капитал, който pro rata (пропорционално. ред) на

своята величина има същия дял в печалбата, както и първият. Съгласно

предпоставката търговският капитал съставлява всичко от целия ка-
питал 1000. Следователно от цялото количество принадена стойност 180

му се пада и по такъв начин той получава печалба при норма 18%.
Следователно печалбата, която подлежи на разпределение между оста-

налите от целия капитал, фактически е равна само на 162, или върху

23