Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 23

говска цена над тяхната производствена цена и в последна сметка търго-

           вецът трябва да продава всички стоки над тяхната стойност. Но защо при-

           ехме, че промишленият капиталист продава на търговеца стоките по тях-
           ната производствена цена? Или, по-добре казано, какво се съдържа в

           тази предпоставка? Това, че търговският капитал (тук имаме работа с
           него още само като със стоково-търговски капитал) не участва в образу-

           ването  на  общата  норма  на  печалбата.  При  изследването  на  общата
           норма на печалбата ние по необходимост изхождаме от тази предпос-

           тавка, първо, защото търговският капитал като такъв тогава за нас още

           не съществуваше, и, второ, защото беше необходимо средната печалба,
           а следователно и общата норма на печалба, първоначално да се развие

           като изравнение на печалбите, или принадените стойности, които дейст-
           вително се произвеждат от промишлените капитали в различните сфери

           на производство. Напротив, при търговския капитал имаме работа с такъв
           капитал, който има дял в печалбата, без да участва в нейното производ-

           ство. Следователно необходимо е сега да допълним предишното изло-

           жение.


           Да приемем, че целият промишлен капитал, авансиран през годината, =

           720c+180v = 900 (например милиона фунта стерлинги), а m'=100%. Сле-

           дователно продуктът =720c+180v+180m. Ако след това означим този про-
           дукт, или произведения стоков капитал, със C, то неговата стойност, или

           производствена цена (тъй като за цялата съвкупност на стоки те съвпа-

           дат), = 1080, а нормата на печалба за целия капитал 900=20%. Съгласно
           изложеното по-горе тези 20% представляват средната норма на печал-

           бата, тъй като принадената стойност тук се пресмята не върху този или
           онзи капитал с особен състав, а върху целия промишлен капитал с него-

           вия среден състав. И така, C = 1080 и нормата на печалбата = v20%. Но

           сега да приемем, че освен тези 900 ф.ст. промишлен капитал се прибавят
           още 100 ф.ст. търговски капитал, който pro rata (пропорционално. ред) на

           своята величина има същия дял в печалбата, както и първият. Съгласно

           предпоставката търговският капитал съставлява всичко                                от целия ка-
           питал 1000. Следователно от цялото количество принадена стойност 180

           му се пада           и по такъв начин той получава печалба при норма 18%.
           Следователно печалбата, която подлежи на разпределение между оста-

           налите          от целия капитал, фактически е равна само на 162, или върху


                                                            23
   18   19   20   21   22   23   24   25   26   27   28