Page 26 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

стойност 100% е изразена като норма на печалба 20%, — това отношение

се отклонява още повече, доколкото самата средна норма на печалба,

ако се включи в сметката делът, който се пада на търговския капитал, на
свой ред се представя по-малка — в нашия случай тя е 18% вместо 20%.

Следователно средната норма на печалба на непосредствено експлоа-
тиращия капиталист изразява нормата на печалба по-малка, отколкото е

в действителност.

При равни други условия относителната величина на търговския капитал

е обратно пропорционална на скоростта на неговия оборот, следова-
телно е обратно пропорционална на енергията на процеса на възпроиз-

водство изобщо (при което обаче капиталът на дребните търговци — този
междинен тип [Zwittergatting] — прави изключение. В хода на научния ана-

лиз изглежда, че образуването на общата норма на печалба изхожда от

промишлените капитали и конкуренцията между тях и едва по-късно се
внася поправка, допълнение и модификация поради намесата на търгов-

ския капитал. В хода на историческото развитие работата стои тъкмо на-
опъки. Капиталът, който най-напред определя цените на стоките повече

или по-малко според техните стойности, е търговският капитал и сфе-
рата, в която за пръв път се образува общата норма на печалбата, е сфе-

рата на обръщението, която подпомага процеса на възпроизводството.

Първоначално търговската печалба определя промишлената печалба.
Едва след като капиталистическият начин на производство се внедри и

производителят сам стане търговец, търговската печалба се свежда към

тази част от цялата принадена стойност, която се пада на търговския ка-
питал като съответна част от целия капитал, зает в обществения процес

на възпроизводство.

При допълнителното изравняване на печалбите поради намесата на тър-

говския капитал се оказа, че в стойността на стоката не влиза никакъв
добавъчен елемент за авансирания от търговеца паричен капитал, че

надбавката към цената, чрез която търговецът получава своята печалба,
е равна само на онази част от стойността на стоката, която производст-

веният капитал не е прибавил към производствената цена на стоката, ко-
ято е отстъпил. С този паричен капитал работата стои именно така, както

с основния капитал на промишления капиталист, доколкото той не е

амортизиран, следователно неговата стойност не съставлява елемент от

26