Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

аршин платно струва 2 шил. За да получа от неговата препродажба 10%

печалба, аз трябва да прибавя върху цената , следователно да продам

аршина по 2 шил. и 2 пенса. Разликата между неговата действителна
производствена цена и неговата продажбена цена в такъв случай = 2

пенса, а това върху 2 шил. съставлява печалба 10%. Всъщност аз про-
давам в такъв случай на купувача аршина платно по такава цена, която

действително е цената на 1 арш. Или, което се свежда към същото:
също както ако продавам на купувача за 2 шил. само аршина, а задър-

жам за себе си. Всъщност за 2 пенса аз мога пак да купя

аршина, смятана цената на аршина по 2 шил. и 2 пенса. Следова-
телно това би било само околен път, за да получа дял от принадената

стойност и принадения продукт чрез номинално повишение на цената на
стоките.

Такава е реализацията на търговската печалба чрез надбавка към цената
на стоките, както тя на пръв поглед ни се представя в самото явление. И

наистина цялата представа за произхода на печалбата от номиналното
повишение на цената на стоките или от тяхната продажба над тяхната

стойност е възникнала от наблюденията на търговския капитал.

Но ако разглеждаме въпроса по-подробно, то бързо ще проличи, че това

е само привидност и че ако приемаме капиталистическия начин на произ-

водство за господстващ, търговската печалба не се реализира по този
начин. (Тук винаги става дума само до средните, а не до отделни случаи.)

Защо приемаме, че търговецът на стоки може да реализира печалба
върху своите стоки, да кажем 10%, само ако ги продава с 10% над техните

производствени цени? Защото сме приели, че производителят на тези
стоки, промишленият капиталист (който като олицетворение на промиш-

ления капитал спрямо външния свят винаги фигурира като «производи-

тел»), ги е продал на търговеца по тяхната производствена цена. Ако по-
купните цени на стоките, заплатени от търговеца на стоки, са равни на

техните производствени цени, в последна сметка равни на техните стой-
ности, така че следователно производствената цена, а в последна сметка

стойността на стоките, представлява за търговеца производствените раз-
ходи, то в действителност излишъкът на неговата продажбена цена над

неговата покупна цена — а само тази разлика между цените образува из-

точника на неговата печалба — трябва да бъде излишък на тяхната тър-

22