Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 6
…
Стоково-търговският капитал не е нищо друго освен превърната форма
на част от този капитал на обръщението, постоянно намиращ се на па-
зара, постоянно намиращ се в процес на метаморфоза, постоянно обхва-
щан от сферата на обръщението. Ние казваме част, защото част от по-
купко-продажбата на стоките постоянно протича непосредствено между
самите промишлени капиталисти. В това изследване ние напълно се аб-
страхирахме от тази част, тъй като тя никак не допринася за определяне
на понятието, за разбиране на специфичната природа на търговския ка-
питал, а, от друга страна, в книга II вече я изследвахме изчерпателно за
нашата цел.
Търговецът на стоки, като капиталист изобщо, се явява на пазара преди
всичко като представител на известна парична сума, която авансира като
капиталист, т.е. която той желае да превърне от x (първоначална стой-
ност на сумата) в x+Δx {тази сума плюс печалбата от нея). Но за него
не само като за капиталист изобщо, а именно като за търговец на стоки,
от само себе си е очевидно, че неговият капитал първоначално трябва да
се яви на пазара във формата на паричен капитал, защото той не произ-
вежда никакви стоки, а само търгува с тях, посредничи при тяхното прид-
вижване; а за да търгува с тях, той трябва най-напред да ги купи, следо-
вателно трябва да бъде притежател на паричен капитал.
Да приемем, че един търговец на стоки притежава 3000 ф.ст., които той
използва като търговски капитал. С тези 3000 ф.ст. той купува от фабри-
канта, който произвежда платно, например 30 000 аршина платно по 2
шил. аршина. Той продава тези 30 000 аршина. Ако средната годишна
норма на печалбата = 10% и ако той след спадането на всички добавъчни
разходи получава 10% годишна печалба, то в края на годината той ще е
превърнал тези 3000 ф. ст. в 3300 ф.ст. Как той получава тази печалба, е
въпрос, който ще изследваме по-късно. Тук преди всичко ще разгледаме
само формата на движение на неговия капитал. С трите хиляди ф.ст. той
постоянно купува платно и постоянно продава това платно; той постоянно
повтаря тази операция на покупка, за да продава, П—С—П', простата
форма на капитала, в която той е обречен да пребивава в процеса на
обръщение, без да бъде прекъсван този процес от интервалите на про-
изводствения процес, който лежи вън от неговото собствено движение и
функция.
6