Page 78 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

мостоятелния производител: номинално той го оставя самостоятелен и

оставя без изменение неговия начин на производство. Трето, промиш-

леникът става търговец и непосредствено произвежда на едро за търго-
вията.

В Средните векове, както правилно отбелязва Попе, търговецът е само

«закупвач» на стоки, произведени от цеховите занаятчии или селяните.

Търговецът става промишленик, или по-точно заставя да работи за него
занаятчийската и особено селската дребна промишленост. От друга

страна, производителят става търговец. Например майсторът-тъкач на
платове, вместо да получава вълната от търговеца по малко, на малки

части, и да я обработва за него с помощта на своите калфи, сам купува
вълна или прежда и продава своя плат на търговеца. Елементите на про-

изводството влизат в производствения процес като купени от самия него

стоки. И вместо да произвежда за отделния търговец или за определени
клиенти, тъкачът на платове произвежда сега за целия търговски свят.

Сам производителят е търговец. Търговският капитал извършва вече
само процеса на обръщението. Първоначално търговията е била пред-

поставка за превръщане на цеховия и селско-домашния занаят и на фе-

одалното земеделие в капиталистически производства. Тя развива про-
дукта в стока, отчасти като му създава пазар, отчасти като доставя нови

стокови еквиваленти, а за производството — нови сурови и спомагателни
материали и с това слага начало на нови производствени отрасли, които

от самото начало се основават върху търговията: върху производство за

пазара и за световния пазар и върху производствени условия, които во-
дят своя произход от световния пазар. Щом манифактурата укрепне до

известна степен, тя — а още повече едрата промишленост — сама си
създава пазар, завоюва го със своите стоки. Сега търговията става слуга

на промишленото производство, за което постоянното разширение на па-
зара е жизнено условие. Постоянно разширяващото се масово производ-

ство препълва наличния пазар и затова постоянно работи над разшире-

нието на този пазар, над това, да направи пробив в неговите рамки. Това,
което ограничава това масово производство, не е търговията (доколкото

последната служи като израз само на съществуващото търсене), а голе-
мината на функциониращия капитал и степента на развитие на произво-

дителната сила на труда. Промишленият капиталист постоянно има пред
себе си световния пазар, той сравнява и трябва постоянно да сравнява

78