Page 84 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 84

— почти изключително книжни пари!) «никога не надвишават 3 мили-

                 она ф.ст., влоговете възлизат на 27 милиона. Докато не настъпи едно

                 общо неочаквано изтегляне на влоговете (a run on the banks), едни и
                 същи 1000 ф.ст. могат, странствайки насам-натам, с еднаква леснина

                 да покрият една неопределена сума. Тъй като същите 1000 ф.ст., с
                 които аз днес изплащам моя дълг на търговеца, утре ще покрият не-

                 говия дълг на друг търговец, а в други ден дълга към банката и така
                 нататък до безкрайност, то едни и същи 1000 ф.ст. могат да преми-

                 нават от ръка в ръка, от банка в банка, покривайки най-голяма сума

                 от влогове.»


           {Както видяхме, Джилбърт още през 1834 г. разбираше, че


                 «всичко, което улеснява сделките, улеснява и спекулата. Сделките и

                 спекулата са в  много случаи така тясно свързани помежду си, че
                 трудно може да се каже къде свършва сделката и къде започва спе-

                 кулата.»


           Колкото по-лесно може да се получи заем срещу непродадени стоки, тол-

           кова повече се получават такива заеми, толкова по-силно е изкушението

           да се засили производството на стоки или да се хвърлят произведени
           вече стоки на отдалечени пазари — само да се получи срещу тях паричен

           заем. Ярък пример за това, как целият делови свят на една страна може
           да бъде обхванат от подобна треска и как тя завършва, ни дава историята

           на английската търговия от 1845 до 1847 г. Тук може да се види какво
           може да извърши кредитът. За пояснение на следващите примери — ня-

           колко предварителни кратки бележки.


           В края на 1842 г. започна да отслабва депресията, която тегнеше над ан-

           глийската промишленост почти непрекъснато от 1837 г. През следващите
           две години търсенето от чужбина на стоки от английската промишленост

           още повече се засили; 1845—1846 г. бяха период на най-голямо процъф-

           тяване. Войната за вноса на опиум през 1843 г. отвори Китай за английс-
           ката търговия. Новият пазар даде нов тласък на и без това бурния подем,

           особено  в  памучната  промишленост.  «Как  можем  да  произвеждаме
           твърде много? Предстои ни да облечем 300 милиона души», казваше то-

           гава един манчестърски фабрикант на автора на тези редове. Но всички
           тези новопостроени фабрични сгради, парни и предачни машини и тъкач-



                                                            84
   79   80   81   82   83   84   85   86   87   88   89