Page 83 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 83

лакомията и пиянството» (с.137,138). «Тъй като банките, които изда-

                 ват собствени банкноти, постоянно се разплащат с тези банкноти, то

                 може да се помисли, че техните сконтови операции се извършват из-
                 ключително чрез капитала, получен по този начин; но това не е така.

                 Банкерът може, разбира се, да изплати всички сконтирани от него
                 полици със свои собствени банкноти и все пак  /10 от намиращите се
                                                                                  9
                 в неговия портфейл полици могат да представляват действителен
                 капитал. Защото макар и сам да е дал за тези полици само свои

                 книжни пари, не е нужно обаче те да остават в обръщение до изти-

                 чане на срока на полиците. До изтичане срока на полиците може да
                 остават още три месеца, а банкнотите могат да се върнат след три

                 дни» (с.172). «Покритието на сметките от клиентите е нормална де-
                 лова операция. Всъщност за тази цел се гарантира кредит в брой...

                 Кредитите в брой се гарантират не само чрез лична гаранция, но и
                 чрез депозиране на ценни книжа» (с. 174, 175). «Капиталът, който е

                 даден в заем срещу залог на стоки, има същото действие, както и

                 капиталът, който е даден в заем при сконтиране на полици. Ако някой
                 вземе в заем 100 ф.ст. срещу залагане на своята стока, то това е

                 същото, както ако продадеше стоката срещу полица за 100 ф.ст. и
                 след това я сконтираше при банкера. Но заемът му дава възможност

                 да задържи стоката за по-добри цени и с това да избегне жертвите,
                 които иначе би трябвало да понесе, за да получи пари за неотложни

                 нужди» (с. 180—181).



           «The Currency Theory Reviewed etc». [Edinburgh, 1845], p. 62—63:


                 «Безспорна истина е, че 1000 ф.ст., които днес съм депозирал при

                 А, утре ще бъдат отново изразходвани и ще образуват влог при В. В

                 други ден те могат да бъдат отново изразходвани от В, депозирани
                 при С и така нататък до безкрайност. Следователно едни и същи

                 1000 ф.ст. пари могат чрез редица прехвърляния да се умножат до

                 една абсолютно неопределена сума от влогове. Ето защо е станало
                 възможно девет десети от всички влогове в Англия съвсем да не съ-

                 ществуват освен в счетоводните графи в книгите на банкерите, макар
                 всеки от тях да настоява, че именно неговата част съществува... Така

                 в Шотландия, където намиращите се в обръщение пари» (при това

                                                               ---

                                                               83
   78   79   80   81   82   83   84   85   86   87   88