Page 83 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

лакомията и пиянството» (с.137,138). «Тъй като банките, които изда-

ват собствени банкноти, постоянно се разплащат с тези банкноти, то

може да се помисли, че техните сконтови операции се извършват из-
ключително чрез капитала, получен по този начин; но това не е така.

Банкерът може, разбира се, да изплати всички сконтирани от него
полици със свои собствени банкноти и все пак /10 от намиращите се
9
в неговия портфейл полици могат да представляват действителен
капитал. Защото макар и сам да е дал за тези полици само свои

книжни пари, не е нужно обаче те да остават в обръщение до изти-

чане на срока на полиците. До изтичане срока на полиците може да
остават още три месеца, а банкнотите могат да се върнат след три

дни» (с.172). «Покритието на сметките от клиентите е нормална де-
лова операция. Всъщност за тази цел се гарантира кредит в брой...

Кредитите в брой се гарантират не само чрез лична гаранция, но и
чрез депозиране на ценни книжа» (с. 174, 175). «Капиталът, който е

даден в заем срещу залог на стоки, има същото действие, както и

капиталът, който е даден в заем при сконтиране на полици. Ако някой
вземе в заем 100 ф.ст. срещу залагане на своята стока, то това е

същото, както ако продадеше стоката срещу полица за 100 ф.ст. и
след това я сконтираше при банкера. Но заемът му дава възможност

да задържи стоката за по-добри цени и с това да избегне жертвите,
които иначе би трябвало да понесе, за да получи пари за неотложни

нужди» (с. 180—181).

«The Currency Theory Reviewed etc». [Edinburgh, 1845], p. 62—63:

«Безспорна истина е, че 1000 ф.ст., които днес съм депозирал при

А, утре ще бъдат отново изразходвани и ще образуват влог при В. В

други ден те могат да бъдат отново изразходвани от В, депозирани
при С и така нататък до безкрайност. Следователно едни и същи

1000 ф.ст. пари могат чрез редица прехвърляния да се умножат до

една абсолютно неопределена сума от влогове. Ето защо е станало
възможно девет десети от всички влогове в Англия съвсем да не съ-

ществуват освен в счетоводните графи в книгите на банкерите, макар
всеки от тях да настоява, че именно неговата част съществува... Така

в Шотландия, където намиращите се в обръщение пари» (при това

---

83