Page 98 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

йската банка и 1½ милиона от други източници (с. 245). — Морис, упра-

вител на Английската банка, заяви:

[3800.] «На 23 октомври 1847 г. държавните фондове, акциите от ка-

налите и железниците бяха вече обезценени със 114 752 225 ф.ст.»
(с. 312).

Същият този Морис казал в отговор на въпроса на лорд Дж. Бентинк:

[3846.] «Не ви ли е известно, че всичкият капитал, вложен в ценни

книжа, в продукти от всякакъв вид, се беше също така обезценил, че
суровините — суров памук, сурова коприна, сурова вълна, се изпра-

щаха на континента също на такива извънредно ниски цени и че...
захарта, кафето и чаят се разпродаваха публично с големи загуби?»

— «Нацията неизбежно трябваше да понесе значителни жертви, за

да се справи с отлива на злато, предизвикан от колосалния внос на
хранителни продукти.» — [3848.] «Не мислите ли вие, че би било по-

добре да се позасегнат 8-те милиона фунта стерлинги, които лежат
в банковите хранилища, вместо да се опитваме да върнем златото с

такива жертви?» — «Не, не мисля това.»

А ето и коментар към този героизъм. Дизраели разпитва господин У.

Котън, директор и бивш управител на Английската банка.*83

«Какъв беше дивидентът, който получиха акционерите на банката

през 1844 г. ?» — «7% за годината.» — «А дивидентът за 1847 г.?» —
«9%». «Плаща ли банката през текущата година данъка върху до-

хода за своите акционери?» — «Разбира се.» — «Направи ли това
банката през 1844 г.?» — «Не.»*83) — «В такъв случай следователно

този банков закон (от 1844 г.) е отговарял твърде много на интере-

сите на акционерите. Резултатът е значи такъв, че с влизане в дейс-
твие на новия закон дивидентът на акционерите се е повишил от 7%

на 9% и освен това данъкът върху дохода се заплаща сега от бан-
ката, докато по-рано той трябваше да се заплаща от акционерите?»

— «Това е съвсем вярно.» — (№ № 4356—4361.)

Мистър Пийз, провинциален банкер, съобщава следното относно натруп-

ване на запаси в банките през време на кризата от 1847 г.

98