Page 97 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 97

«Оттук големият превес на вноса над износа... Оттук значителният

                 отлив на пари от банките и засиленият наплив към сконтовите мак-

                 лери на лица, които бяха принудени да сконтират полици; маклерите
                 започват по-предпазливо да приемат полици. Откритият досега кре-

                 дит беше твърде сериозно ограничен и сред слабите фирми настъ-
                 пиха фалити. Онези, които разчитаха изключително на кредит, банк-

                 рутираха. Това засили безпокойството, което вече по-преди се чувс-
                 тваше; банкерите и други разбраха, че не могат както по-рано да раз-

                 читат със същата увереност на превръщането на своите полици и

                 други ценни книжа в банкноти, за да могат да посрещнат своите за-
                 дължения; те намалиха още по-силно кредита, а често пъти съвсем

                 го спираха; в много случаи те скриваха своите банкноти за покриване
                 в бъдеще на своите собствени задължения; те предпочитаха изобщо

                 да не ги изпускат. Безпокойството и паниката растяха всекидневно и
                 ако не беше се появило писмото на лорд Джон Ръсел, общият банк-

                 рут би настъпил» (с. 74, 75).


           Писмото на Ръсел спираше действието на банковия закон. — Спомена-

           тият по-горе Чарлс Търнер даде следните показания:


                 «Някои  фирми  притежаваха  големи  средства,  но  те  не  бяха  сво-

                 бодни. Целият им капитал беше здраво заседнал в поземлена собс-

                 твеност на остров Мавриций или във фабрики за индиго и захарни
                 заводи. След като веднъж бяха поели ангажименти за 500 000—600

                 000 ф.ст., те нямаха свободни, средства за изплащане на полици и в
                 края на краищата се оказа, че те могат да изплащат своите полици

                 само чрез своя кредит и само доколкото той достига» (с. 81).


           Споменатият С. Гърней дал такива показания:


                 (1664.) «В момента (през 1848 г.) господства намаление на оборотите

                 и голямо изобилие на пари». — (№ 1763). «Аз не мисля, че недости-

                 гът на капитал беше причината, която вдигна толкова високо лихве-
                 ния процент; това беше страхът (the alarm), трудността да се получат

                 банкноти.»


           През 1847 г. Англия заплати зад граница най-малко 9 милиона ф.ст. злато

           за внесени хранителни продукти. От тях 7½ милиона бяха взети от Англи-


                                                            97
   92   93   94   95   96   97   98   99   100   101   102