Page 97 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

«Оттук големият превес на вноса над износа... Оттук значителният

отлив на пари от банките и засиленият наплив към сконтовите мак-

лери на лица, които бяха принудени да сконтират полици; маклерите
започват по-предпазливо да приемат полици. Откритият досега кре-

дит беше твърде сериозно ограничен и сред слабите фирми настъ-
пиха фалити. Онези, които разчитаха изключително на кредит, банк-

рутираха. Това засили безпокойството, което вече по-преди се чувс-
тваше; банкерите и други разбраха, че не могат както по-рано да раз-

читат със същата увереност на превръщането на своите полици и

други ценни книжа в банкноти, за да могат да посрещнат своите за-
дължения; те намалиха още по-силно кредита, а често пъти съвсем

го спираха; в много случаи те скриваха своите банкноти за покриване
в бъдеще на своите собствени задължения; те предпочитаха изобщо

да не ги изпускат. Безпокойството и паниката растяха всекидневно и
ако не беше се появило писмото на лорд Джон Ръсел, общият банк-

рут би настъпил» (с. 74, 75).

Писмото на Ръсел спираше действието на банковия закон. — Спомена-

тият по-горе Чарлс Търнер даде следните показания:

«Някои фирми притежаваха големи средства, но те не бяха сво-

бодни. Целият им капитал беше здраво заседнал в поземлена собс-

твеност на остров Мавриций или във фабрики за индиго и захарни
заводи. След като веднъж бяха поели ангажименти за 500 000—600

000 ф.ст., те нямаха свободни, средства за изплащане на полици и в
края на краищата се оказа, че те могат да изплащат своите полици

само чрез своя кредит и само доколкото той достига» (с. 81).

Споменатият С. Гърней дал такива показания:

(1664.) «В момента (през 1848 г.) господства намаление на оборотите

и голямо изобилие на пари». — (№ 1763). «Аз не мисля, че недости-

гът на капитал беше причината, която вдигна толкова високо лихве-
ния процент; това беше страхът (the alarm), трудността да се получат

банкноти.»

През 1847 г. Англия заплати зад граница най-малко 9 милиона ф.ст. злато

за внесени хранителни продукти. От тях 7½ милиона бяха взети от Англи-

97