Page 96 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

се котира почти al pari (по номинална стойност. ред.)... златото в

трезорите на Английската банка превишава сумите, които някога са

се натрупвали там. Всички видове акции имат цени, които почти във
всеки случай са нечувани, а лихвеният процент е така спаднал, че е

почти номинален... Всичко това доказва, че сега в Англия отново е
налице тягостно натрупване на незаето богатство, че в недалечно

бъдеще отново ни предстои период на спекулативна треска» (пак
там, с. 36).

«Макар че вносът на злато не е сигурен показател за печалба във
външната търговия, все пак при липса на други показатели той prima

facie (преди всичко. ред.) представлява такава печалба» (J. G.
Hubbard. «The Currency and the Country». London. 1843, p. 40—41).

«Да приемем, че в един период на стабилно благо-приятно положе-

ние на работите, на изгодни цени и на достатъчно парично обръще-
ние се наложи поради лоша реколта да се изнесе злато за 5 милиона

и се внесе жито за същата сума. Обръщението {това означава, както
сега ще се види, не средства за обръщение, а незает паричен капи-

тал. Ф.Е.} ще се съкрати със същата сума. Колкото и средства за об-
ръщение да имат частните лица, влоговете на търговците в техните

банки, салдата на банките при техните парични маклери и резервите

в касите на банките — всички те ще се намалят и като непосредст-
вена последица от това намаление на количеството на незаетия ка-

питал ще се повиши лихвеният процент, например от 4 на 5%. Тъй

като положението е стабилно, доверието няма да бъде разколебано,
но кредитът ще започне да се цени по-високо» (пак там, с.42). «Ако

има общо спадане на стоковите цени, излишните пари ще се стекат
обратно в банките под форма на увеличени влогове, излишъкът от

незает капитал ще понижи лихвения процент до минимум и това по-
ложение на нещата ще продължава, докато по-високи цени или ожив-

ление на сделките не включат в работа бездействащите пари или до-

като тези пари не бъдат изразходвани за покупка на чуждестранни
ценни книжа или на чуждестранни стоки» (с.68).

Следващите извадки са взети пак от парламентарния отчет върху търгов-

ската криза от 1847—1848 г. — Поради лошата реколта и глада през

1846—1847 г. се наложи голям внос на хранителни продукти.

96