Page 99 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

(4605.) «Тъй като банката беше принудена да повишава все повече

своя лихвен процент, опасенията станаха общи; провинциалните

банки увеличиха своите парични запаси, както и сумата на банкно-
тите; и мнозина от нас, които обикновено държаха у себе си може би

само няколкостотин фунта в злато или в банкноти, започнаха неза-
бавно да натрупват хиляди фунтове в своите каси и чекмеджета, тъй

като цареше пълна неизвестност относно дисконта и способността
на полиците да се обръщат на пазара, и така последва едно всеобщо

натрупване на парични запаси».

Един член на комисията забелязва:

(4691.) «Следователно, каквато и да е била причината през послед-
ните 12 години, резултатът във всеки случай е бил повече в полза на

лихваря и паричния търговец, отколкото в полза на производстве-
ната класа изобщо».

До каква степен търговците на пари използват периода на кризата, по-
сочва Тук:

«В металообработвателното производство на Уорикшър и Ста-
фърдшър много поръчки за стока бяха отхвърлени през 1847 г., за-

щото лихвеният процент, който фабрикантът трябваше да заплати за
сконтирането на своите полици, щеше да погълне повече от цялата

негова печалба» (№ 5451).

Да вземем сега един друг, по-рано вече цитиран парламентарен отчет:

«Report of Select Committee on Bank Acts, communicated from the Commons
to the Lords, 1857» (по-нататък се цитира като «В. С.» 1857). Ето какво е

отговорил при разпита господин Норман, директор на Английската банка

и главно светило сред привържениците на «currency principle»:

(3635.) «Вие казахте, че поддържате възгледа, че лихвеният процент
не зависи от количеството на банкнотите, а от търсенето и предлага-

нето на капитал. Не бихте ли желали да поясните, какво разбирате

под «капитал» освен банкнотите и металните пари?» — «Аз смятам,
че обикновената дефиниция за «капитал» е следната: това са стоки

или услуги, употребявани в производството.» — (3636.) «Всичките ли

99