Page 100 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 100

стоки включвате в думата капитал, когато говорите за лихвения про-

                 цент?» — «Всички стоки, които се употребяват в производството.» —

                 (3637.) «Всичко това ли разбирате под думата «капитал» когато гово-
                 рите за лихвения процент?» — «Да. Да приемем, че един фабрикант

                 от памучната индустрия се нуждае от памук за своята фабрика; по
                 всяка вероятност той ще се сдобие с такъв, като сключи заем от своя

                 банкер, и с получените по този начин банкноти отиде в Ливърпул и
                 купи памук. Това, от което той действително има нужда, е памукът;

                 банкнотите или златото му са необходими само като средство да по-

                 лучи памук. Или например той се нуждае от средства, за да плати на
                 работниците; тогава той отново взема в заем банкноти и с тях изп-

                 лаща работна заплата на своите работници; работниците от своя
                 страна се нуждаят от храна и квартира и парите са средство за тях-

                 ното заплащане.» (3638.) «Но нали лихвата се плаща за парите?» —
                 «Разбира се, преди всичко; но вземете друг случай. Да приемем, че

                 фабрикантът купува памука на кредит, без да взема заем от банката;

                 тогава разликата между цената в брой и цената на кредит в момента
                 на изтичането на срока ще бъде и мярката на лихвата. Лихвата би

                 съществувала дори и ако изобщо нямаше на света пари.»


           Това самодоволно празнословие е напълно достойно за този стълб на

           «currency  principle». Преди  всичко  гениалното  откритие,  че  банкнотите
           или златото са средство, за да се купи нещо, че те се вземат в заем не

           заради самите тях. И оттук трябва да следва, че лихвеният процент се

           регулира от какво? От търсенето и предлагането на стоки, макар че до-
           сега ние знаехме само, че те регулират пазарните цени на стоките. Но с

           еднакви пазарни цени на стоките са съвместими съвсем различни норми
           на лихвата. — И следва по-нататък такава мъдрост. На правилната забе-

           лежка: «Но нали лихвата се плаща за парите», което, разбира се, включва
           въпроса: какво общо със стоките има лихвата, получавана от банкера,

           който съвсем не търгува с тези стоки? И нима фабрикантите, които израз-

           ходват тези пари на най-различни пазари, т.е. на пазари, където цари
           съвсем различно съотношение на търсене и предлагане на употребява-

           ните в производството стоки, не получават пари при същия лихвен про-
           цент? — На този въпрос нашият величав гений отговаря: ако фабрикан-

           тът купува памук на кредит, «тогава разликата между цената в брой и це-
           ната на кредит в момента на изтичането на срока ще бъде и мярката на



                                                           100
   95   96   97   98   99   100   101   102   103   104   105