Page 105 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 105
И така, в Азия се изпращало сребро — паричният метал на тази част на
света — вместо стоки не защото цените на тези стоки се покачили в стра-
ната, която ги произвежда (Англия), а защото те са спаднали — спаднали
поради прекомерния внос — в страната, където стоките се импортират; и
това въпреки обстоятелството, че среброто е получено в Англия от Фран-
ция и отчасти е трябвало да се заплаща в злато. Според теорията на „па-
ричната школа“ при такъв внос цените в Англия би трябвало да спаднат,
а в Индия и Китай — да се повишат.
Друг пример. Пред комисията на камарата на лордовете (С. D. 1848/1857)
Уайли, един от първите ливърпулски търговци, дава следните показания:
«1994. В края на 1845 г. нямаше по-изгодно занятие, което да дава
толкова високи печалби {от памукопредачеството}. Запасът от памук
бе голям и добрият, пригодният за използване памук можеше да се
получи по 4 пенса за фунт, при което от такъв памук можеше да се
изпреде хубав secunda mule twist № 40 (сорт прежда) с разход също
4 пенса, следователно с общ разход на предач приблизително 8
пенса. През септември и октомври 1845 г. тази прежда се продаваше
в големи маси и се сключваха също толкова големи контракти за дос-
тавка по 10½ и 11½ пенса за фунт и в някои случаи предачите реа-
лизираха печалба, равна на покупната цена на памука. — 1996.
Сделките оставаха доходни до началото на 1846 г. — 2000. На 3
март 1844 г. запасът от памук {627 042 бали} превишаваше повече
от 2 пъти неговата сегашна величина {7 март 1848 г., когато запасът
се равняваше на 301 070 бали} и все пак цената бе с 1¼ пенса по-
голяма за фунт.» {6¼ срещу 5 пенса.}
Същевременно преждата — хубав secunda mule twist № 40 — спадна от
11½—12 пенса на 9½ за фунт през октомври и на 7¾ пенса в края на де-
кември 1847 г.; преждата се продаваше по покупната цена на памука, от
който тя е изпредена (пак там №№ 2021, 2023). Това разкрива в истинска
светлина користната мъдрост на Овърстън, съгласно която парите
трябва да бъдат „скъпи“, защото капиталът е „рядък“. На 3 март 1844 г.
банковият лихвен процент бе 3%; през октомври и ноември 1847 г. той
достигна 8 и 9% и на 7 март 1848 г. още бе равен на 4%. Цените на па-
мука поради пълното преустановяване на пласмента и на паниката, със
105