Page 104 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ствително твърдяха това пред същата комисия и към какви жалки извър-

тания те бяха принудени при това да прибягват, особено Овърстън, до-

като той най-после съвсем се провали (гл. XXVI). Наистина, това е ста-
рото извъртане, че измененията в количеството на наличното злато, уве-

личавайки или намалявайки масата на средствата за обръщение в стра-
ната, неизбежно трябвало да повишат или понижат стоковите цени в пре-

делите на тази страна. Ако злато се изнася, то съгласно тази теория це-
ните на стоките трябва да нарастват в онази страна, накъдето се насочва

златото, и заедно с това трябва да нараства стойността на експорта на

страната, която изнася злато, на пазара на страната, която внася злато;
напротив, стойността на експорта на последната страна на пазара на пър-

вата трябва да спада, докато стойността на изнасяните стоки нараства в
тяхната родина, където се стича златото. Но всъщност намаляването на

количеството на златото повишава само лихвения процент, докато уве-
личаването му понижава последния; и ако тези колебания на лихвения

процент не оказваха влияние при установяването на производствените

разходи или върху определянето на търсенето и предлагането, то стоко-
вите цени съвсем не биха се засягали от тях.

В същия отчет Н. Александър, шеф на една голяма фирма, работеща с

Индия, се изказва по следния начин относно силния отлив на сребро към

Индия и Китай, което бе налице в средата на 50-те години, отчасти вслед-
ствие на китайската гражданска война, която затрудни пласмента на анг-

лийски тъкани в Китай, отчасти вследствие на болестта по копринените

буби в Европа, която съкрати значително италианското и френското коп-
ринарство.

«4337. Дали отливът се извършва към Китай или към Индия ? — Вие

изпращате среброто в Индия и срещу значителна част от него купу-

вате опиум, който целият отива в Китай, за да образува фонд за за-
купуване на коприна; и състоянието на пазарите в Индия (въпреки

натрупването там на сребро) е такова, че за търговеца е по-изгодно
да изпраща натам сребро, отколкото тъкани и други английски фаб-

рикати. — 4338. Нямаше ли голям отлив от Франция, вследствие на
което ние получихме сребро? — Точно така, той бе много голям. —

4344. Вместо да докарваме коприна от Франция и Италия, ние я изп-

ращаме натам в значителни количества — както бенгалска, така и
китайска.»

…………………………………...104