Page 107 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

вачи, които закупуват тук стоки, незабавно, доколкото е възможно,

намалиха своите поръчки; и когато в Америка дойде известието за

поскъпването на парите, всички нови поръчки се прекратиха. — 2134.
Житото и захарта представляваха специален случай. Върху житния

пазар оказваха влияние изгледите за урожай, върху захарта оказ-
ваха влияние огромните запаси и вносът. — 2163. От нашите пла-

тежни задължения по отношение на Америка. . . голям брой бяха лик-
видирани чрез принудителна продажба на изпратени на консигнация

стоки и голям брой, боя се, бяха анулирани посредством тукашните

банкрути. — 2196. Ако не ме лъже паметта, в нашата фондова борса
през октомври 1847 г. лихвеният процент стигаше до 70 %.»

{Кризата от 1837 г. с нейните продължителни болезнени последици, към
които през 1842 г. се притури още същинска добавъчна криза (vollstandige

Nachkrise) и користното заслепение на промишлениците и търговците, ко-
ито за нищо на света не искаха да признават свръхпроизводството — за-

щото съгласно вулгарната политическа икономия то било нещо нелепо и

невъзможно! — предизвикаха най-сетне онази бъркотия в главите, която
позволи на „паричната школа" да приложи своята догма на практика в на-

ционален мащаб. Банковите закони от 1844—1845 година бяха приети от

парламента.

Банковият акт от 1844 г. дели Английската банка на емисионно и банково
отделение. Първото получава гаранции — главно държавни облигации —

за 14 милиона и целия металически запас, който може не повече от ¼ да

се състои от сребро, и пуска за общата сума на едното и на другото бан-
кноти. Доколкото тези последните не се намират в ръцете на публиката,

те лежат в банковото отделение и образуват заедно с малко количество
необходима за ежедневни нужди монета (около един милион) винаги го-

тов резерв на банковото отделение. Емисионното отделение дава на пуб-
ликата банкноти срещу злато и злато срещу банкноти; останалите работи

с публиката се водят от банковото отделение. Частните банки, които през

1844 г. имаха правото да издават собствени банкноти в Англия и Уелс,
запазиха това право, само че за издаването на техните банкноти бе оп-

ределен контингент; ако такава банка прекрати издаването на собствени
банкноти, Английската банка има право да увеличи сумата на своите не-

покрити банкноти с ⅔ от неизползвания контингент; по такъв начин тази

107