Page 109 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

достатъчна увереността, че може отново да се получават банкноти срещу

първокласна гаранция, за да се изкарат на бял свят и да се върнат на

обръщението натрупаните запаси от банкноти за 4-5 милиона; през 1857
г. бяха издадени почти 1 милион в банкноти свръх законното количество,

но само за съвсем кратко време.

Необходимо е освен това да се спомене, че законодателството от 1844 г.

запазва още следи от възпоминанието за първите двадесет години от
столетието — времето на преустановяването на обмяната на банкнотите

и на обезценяването на последните. Опасението, че може да бъде загу-
бено доверието към банкнотите, е още доста забележимо; съвсем нап-

разно опасение, тъй като още през 1825 г. пускането на един намерен
стар запас от иззети от обръщение еднофунтови банкноти сломи кризата

и по този начин доказа, че — даже в онова време на всеобщо и най-силно

недоверие — доверието към банкнотите не бе поколебано. И това е на-
пълно понятно; защото фактически зад тези стойностни знаци стои ця-

лата нация със своя кредит. — Ф.Е.}

Да изслушаме сега няколко показания за влиянието на банковия акт. Дж.
Ст. Мил смята, че банковият акт от 1844 г. задържал спекулата. Този мъ-

дър мъж за щастие е говорил на 12 юни 1857 г. Четири месеца по-късно
се разрази кризата. Мил буквално поздравява „банковите директори и

търговската публика изобщо“, че

«разбират сега много по-добре, отколкото по-рано, природата на тър-

говската криза и много голямата вреда, която те причиняват сами на
себе си и на публиката, поддържайки прекомерната спекула.» (В. С.

1857, № 2031).

Мъдрият Мил смята, че ако се издават еднофунтови банкноти

«като заеми за фабриканти и др., които изплащат работни заплати...

тези банкноти могат да попаднат в ръцете на други лица, които ще ги

изразходват за цели на потреблението, и в тоя случай банкнотите
сами по себе си създават търсене на стоки и могат временно да имат

тенденция да съдействат за повишение на целите.» [2066].

Следователно г. Мил приема, че фабрикантите ще плащат по-висока ра-

109