Page 111 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

не се наблюдаваше ни най-малко търсене на злато за износ (3023).

«Що се отнася до дискредитиране на банката вътре в страната и в
чужбина, то преустановяването на плащането на дивиденти и вло-

гове би имало много по-тежки последици, отколкото преустановява-
нето на обмяната на банкноти (3028).»

«3035. Не бихте ли казали, че всяко обстоятелство, което в последна
сметка застрашава обменяемостта на банкнотите, би могло в момент

на търговска притесненост да създаде нови и сериозни затруднения?
— Съвсем не.»

През 1847 г. «едно увеличено пускане на банкноти може би спомог-
нало за обратно запълване на златния запас на банката, както това

бе през 1825 г. (3058).»

Пред комисията на камарата на общините от 1857 г. по банковото зако-

нодателство (В. А. 1857) Нюмърч казва:

«1357. Първата лоша последица... от това разделяне на двете отде-

ления (на банката) и от неизбежно произтичащото оттук разделяне
на златния запас се състоеше в това, че банковите операции на Анг-

лийската банка, т.е. целият онзи отрасъл на нейните операции, който

я привежда в непосредствена връзка с търговията на страната, мо-
жеха да се водят само с половината от сумата на предишния за-

пас. Вследствие на това разделяне на запаса се получи такова поло-
жение на нещата, че и при най-малко намаление на резерва на бан-

ковия отдел банката бе принудена да повишава сконтовия процент.
Такова намаление на резерва предизвика поради това редица скоко-

образни изменения в сконтовия процент — 1358. Такива изменения

от 1844 г.» (до юни 1857) «имаше около 60, докато до 1844 г. за съ-
щия период от време те едва ли възлизаха на една дузина.»

Особено интересни са показанията пред С.D. комисия на лордовете

(1848/57) на Палмър, който от 1811 г. е бил директор и в течение на из-

вестно време управител на Английската банка:

«828. През декември 1825 г. в банката оставаше злато всичко за

111