Page 108 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

сума до 1892 г. се е увеличила от 14 на 16½ милиона ф.ст., по-точно на

16 450 000 ф.ст.

И така, в замяна на всеки пет фунта в злато, които изтичат от банковия

запас, в емисионното отделение постъпва петфунтова банкнота и там се
унищожава; в замяна на всеки пет соверена, постъпили в запаса, се пуска

в обръщение нова петфунтова банкнота. С това практически се осъщес-

твява овърстъновото идеално книжно обръщение, точно подчинено на
законите на металическото обръщение, и с това според твърденията на

привържениците на „паричната школа“ кризите стават завинаги невъз-
можни.

В действителност разделянето на банката на две независими отделения
лишаваше дирекцията от възможността да разполага свободно в реши-

телни моменти с всички достъпни на нея средства, така че можеше да
настъпят случаи, когато банковото отделение да е пред банкрут, а еми-

сионното отделение да запазва незасегнати милиони в злато и освен

това 14 милиона гаранции. И това можеше да настъпи толкова по-лесно,
тъй като почти всяка криза има период, когато има силен отлив на злато

в чужбина, който трябва да се покрива главно от металическия запас на
банката. Но в замяна на всеки пет фунта, които отиват тогава в чужбина,

от вътрешното обръщение се изтегля петфунтова банкнота, следова-

телно количеството на средствата за обръщение намалява тъкмо в мо-
мента, когато такива трябват най-много и нуждата от тях е най-настоя-

телна. По този начин банковият акт от 1844 г. направо предизвиква це-
лия търговски свят, когато се разрази криза, своевременно да си създава

запаси от банкноти и следователно да ускорява и изостря кризата; чрез
такова настъпващо в решителния момент изкуствено повишение на тър-

сенето на парични заеми, т.е. на платежни средства, при едновременно

ограничаване на тяхното предлагане, той издига през време на кризата
лихвения процент до нечувана до това време висота; така че, вместо да

отстрани кризите, той ги усилва до такава степен, че или целият промиш-
лен свят, или банковият акт трябва да претърпи крах. Два пъти — на 25

октомври 1847 г. и на 12 ноември (1857 г.) — кризата достигна тази ви-
сота; тогава правителството освободи банката от ограничението в изда-

ването на банкноти, като преустанови действието на акта от 1844 г.,

и двата пъти това бе достатъчно, за да се сломи кризата. През 1847 г. бе

108