Page 110 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 110
ботна заплата, ако извършват това плащане с ценни книжа вместо със
злато? Или пък той мисли, че ако фабрикантът получи своя заем в сто-
фунтови банкноти и обмени след това последните срещу злато, то работ-
ната заплата ще образува по-малко търсене, отколкото в случай, че тя би
се изплащала направо в еднофунтови банкноти? И нима той не знае, че
например в някои минни райони работната заплата се е плащала с банк-
ноти на местни банки, така че няколко работници са получавали заедно
една петфунтова банкнота? Увеличава ли това тяхното търсене? Или
може би в дребни банкноти банкерите по-лесно ще дадат на капиталис-
тите заем и на по-голяма сума, отколкото в едри?
{Този странен страх на Мил от еднофунтовите банкноти би бил необяс-
ним, ако цялата негова работа по политическа икономия не показваше
еклектизъм, който не се спира пред никакви противоречия. От една
страна, той в много неща е съгласен с Тук против Овърстън, от друга
страна, вярва, че стоковите цени се определят от количеството на налич-
ните пари. Следователно той съвсем не е убеден, че вместо всяка пус-
ната банкнота — при равни други условия — в запаса на банката пос-
тъпва един соверен; той се опасява, че масата на средствата за обръще-
ние може да се увеличи и вследствие на това да се обезцени, т.е. да пов-
дигне стоковите цени. Само това се крие зад гореприведените опасения
и нищо повече. — Ф.Е.}
За разделянето на банката на две отделения и за прекомерната грижа за
осигуряване на размяната на банкноти Тук се изказва по следния начин
пред Комисията на Камарата на лордовете по търговската криза от 1847
г. (С. Д. от 1848/57):
По-големите колебания на лихвения процент през 1847 г. в сравнение с
1837 и 1839 г. са предизвикани само от разделянето на банката на две
отделения (3010). — Осигуреността на банкнотите не бе засегната нито
през 1825, нито през 1837, нито през 1839 година (3015). — Търсенето на
злато през 1825 г. имаше за цел само да запълни празното място, обра-
зувало се вследствие на пълното дискредитиране на еднофунтовите бан-
кноти на провинциалните банки; това празно място можеше да бъде за-
пълнено само със злато, докато Английската банка не пусна на свой
ред. еднофунтови банкноти (3022). — През ноември и декември 1825 г.
110