Page 110 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 110

ботна заплата, ако извършват това плащане с ценни книжа вместо със

           злато? Или пък той мисли, че ако фабрикантът получи своя заем в сто-

           фунтови банкноти и обмени след това последните срещу злато, то работ-
           ната заплата ще образува по-малко търсене, отколкото в случай, че тя би

           се изплащала направо в еднофунтови банкноти? И нима той не знае, че
           например в някои минни райони работната заплата се е плащала с банк-

           ноти на местни банки, така че няколко работници са получавали заедно
           една петфунтова банкнота? Увеличава ли  това тяхното търсене? Или

           може би в дребни банкноти банкерите по-лесно ще дадат на капиталис-

           тите заем и на по-голяма сума, отколкото в едри?


           {Този странен страх на Мил от еднофунтовите банкноти би бил необяс-

           ним, ако цялата негова работа по политическа икономия не показваше
           еклектизъм,  който  не  се  спира  пред  никакви  противоречия.  От  една

           страна, той в много неща е съгласен с Тук против Овърстън, от друга
           страна, вярва, че стоковите цени се определят от количеството на налич-

           ните пари. Следователно той съвсем не е убеден, че вместо всяка пус-

           ната банкнота — при равни други условия — в запаса на банката пос-
           тъпва един соверен; той се опасява, че масата на средствата за обръще-

           ние може да се увеличи и вследствие на това да се обезцени, т.е. да пов-
           дигне стоковите цени. Само това се крие зад гореприведените опасения

           и нищо повече. — Ф.Е.}



           За разделянето на банката на две отделения и за прекомерната грижа за
           осигуряване на размяната на банкноти Тук се изказва по следния начин

           пред Комисията на Камарата на лордовете по търговската криза от 1847
           г. (С. Д. от 1848/57):



           По-големите колебания на лихвения процент през 1847 г. в сравнение с
           1837 и 1839 г. са предизвикани само от разделянето на банката на две

           отделения (3010). — Осигуреността на банкнотите не бе засегната нито
           през 1825, нито през 1837, нито през 1839 година (3015). — Търсенето на

           злато през 1825 г. имаше за цел само да запълни празното място, обра-

           зувало се вследствие на пълното дискредитиране на еднофунтовите бан-
           кноти на провинциалните банки; това празно място можеше да бъде за-

           пълнено  само  със  злато,  докато  Английската  банка  не  пусна  на  свой
           ред. еднофунтови банкноти (3022). — През ноември и декември 1825 г.



                                                           110
   105   106   107   108   109   110   111   112   113   114   115