Page 113 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 113

милиона. Това би оказало натиск върху цените и кредита, което би

                 предизвикало такова изменение на задграничните валутни курсове,

                 че вносът на злато би нараснал и би увеличил сумата на златото в
                 емисионното  отделение.  —  996.  При  сегашното  ограничение  вие

                 {банката} сте лишени от възможността да управлявате движението
                 на среброто, която е необходима в моменти, когато среброто е нужно

                 за въздействие върху задграничния курс. — 999. Каква е била целта

                                                                                                             1
                 на предписанието, което ограничи сребърния запас на банката на  /5
                 от общата сума на нейния монетен запас? — На този въпрос не мога

                 да отговоря.»


           Целта бе да се оскъпят парите; същата цел, която, независимо от теори-

           ята на „паричната школа“, се преследваше при разделянето на банката
           на две отделения и при принуждаването на шотландските и ирландските

           банки да държат в резерв злато за покритие на банкнотите, издавани
           свръх известна норма. По този начин възникна децентрализация на на-

           ционалния  металически  запас,  която  отслаби  неговата  способност  да

           поправи  неблагоприятния  валутен  курс.  Към повишаване  на  лихвения
           процент са насочени всички следващи постановления: Английската банка

           има право да пуска банкноти на сума, по-голяма от 14 милиона ф.ст. не

           иначе освен при покритие на същата със златен запас; банковият отдел
           трябва да се управлява като обикновена банка, понижавайки лихвения

           процент в периоди на излишък от пари, повишавайки го в периоди на при-
           тесненост; ограничението на сребърния запас, главното средство за ре-

           гулиране  на  валутния  курс  с  континента  и  Азия;  предписанията  от-
           носно шотландските  и  ирландските банки, които никога не се нуждаят

           от злато (в оригинала е казано: „пари", поправено въз основа на ръко-

           писа на Маркс. ред.) за експорт и които сега трябва да го съхраняват в
           запас под предлог за осигуряване в действителност на съвсем илюзорна

           обменяемост на своите банкноти. Факт е, че актът от 1844 г. за пръв път
           предизвика през 1857 г. масов натиск върху шотландските банки с искане

           на злато. Новото банково законодателство не прави също разлика между
           отлив на злато в чужбина и вътре в страната, макар че, от само себе си

           се разбира, последиците от единия и другия са съвсем различни. Оттук

           постоянните силни колебания на пазарната норма на лихвата. Два пъти,
           в отговор на въпроси 992 и 994, Палмър казва, че Английската банка мо-


                                                           113
   108   109   110   111   112   113   114   115   116   117   118