Page 113 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

милиона. Това би оказало натиск върху цените и кредита, което би

предизвикало такова изменение на задграничните валутни курсове,

че вносът на злато би нараснал и би увеличил сумата на златото в
емисионното отделение. — 996. При сегашното ограничение вие

{банката} сте лишени от възможността да управлявате движението
на среброто, която е необходима в моменти, когато среброто е нужно

за въздействие върху задграничния курс. — 999. Каква е била целта

1
на предписанието, което ограничи сребърния запас на банката на /5
от общата сума на нейния монетен запас? — На този въпрос не мога

да отговоря.»

Целта бе да се оскъпят парите; същата цел, която, независимо от теори-

ята на „паричната школа“, се преследваше при разделянето на банката
на две отделения и при принуждаването на шотландските и ирландските

банки да държат в резерв злато за покритие на банкнотите, издавани
свръх известна норма. По този начин възникна децентрализация на на-

ционалния металически запас, която отслаби неговата способност да

поправи неблагоприятния валутен курс. Към повишаване на лихвения
процент са насочени всички следващи постановления: Английската банка

има право да пуска банкноти на сума, по-голяма от 14 милиона ф.ст. не

иначе освен при покритие на същата със златен запас; банковият отдел
трябва да се управлява като обикновена банка, понижавайки лихвения

процент в периоди на излишък от пари, повишавайки го в периоди на при-
тесненост; ограничението на сребърния запас, главното средство за ре-

гулиране на валутния курс с континента и Азия; предписанията от-
носно шотландските и ирландските банки, които никога не се нуждаят

от злато (в оригинала е казано: „пари", поправено въз основа на ръко-

писа на Маркс. ред.) за експорт и които сега трябва да го съхраняват в
запас под предлог за осигуряване в действителност на съвсем илюзорна

обменяемост на своите банкноти. Факт е, че актът от 1844 г. за пръв път
предизвика през 1857 г. масов натиск върху шотландските банки с искане

на злато. Новото банково законодателство не прави също разлика между
отлив на злато в чужбина и вътре в страната, макар че, от само себе си

се разбира, последиците от единия и другия са съвсем различни. Оттук

постоянните силни колебания на пазарната норма на лихвата. Два пъти,
в отговор на въпроси 992 и 994, Палмър казва, че Английската банка мо-

113