Page 133 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

голямата част от тях чрез банкрут на английските длъжници. Виж по-горе

отчета от 1857 г. за банковия акт, в глава XXX.

«2572. През 1847 г. курсът между Англия и Петербург бе много висок.

Когато бе издадено правителственото разпореждане, което даде на
банката право да издава банкноти {без покритие със златния запас}

свръх узаконения предел от 14 милиона, бе поставено като условие

сконтовата лихва да бъде запазена на 8%. В такъв момент и при та-
кава сконтова лихва бе изгодно да се поиска изпращане на злато

от Петербург в Лондон и след неговото пристигане то да се дава в
заем с 8% до изтичането на срока на тримесечните полици, които се

издаваха срещу продаденото злато. — 2573. При всякакви операции
със злато е необходимо да се вземат под внимание различни мо-

менти. Работата зависи от валутния курс и от лихвата, с която могат

да се вложат парите до изтичането на срока на полицата {издадена
срещу тях}.»

2-11
(горе)
ВАЛУТНИЯТ КУРС С АЗИЯ

Следващите моменти са важни, тъй като, от една страна, те показват по

какъв начин Англия при неблагоприятен валутен курс с Азия трябва да се

компенсира за сметка на други страни, чийто внос от Азия се заплаща
посредством Англия. От друга страна, тъй като г. Уилсън пак прави тук

глупавия опит да отъждестви влиянието на износа на благороден метал
върху валутния курс с влиянието, оказвано върху валутния курс от износа

на капитал изобщо; при което и в двата случая се касае за износ не
като платежно или покупателно средство, а за влагане на капитал.

Преди всичко от само себе си се разбира, че ако в Индия — с цел за вла-

гане в железопътно строителство — се изпращат толкова и толкова ми-
лиона фунта стерлинги било във вид на благороден метал или във вид

на железни релси, едното и другото представляват само различни форми
на пренасяне на една и съща сума капитал от една страна в друга; и то

пренасяне, което не влиза в сметката на обикновените търговски сделки
и срещу което експортиращата страна не може да очаква никаква друга

компенсация освен онзи годишен доход, който впоследствие има да пос-

тъпва от печалбата на тези железници. Ако такъв експорт се извършва

133