Page 132 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 132
вижда от следните показания пред комисията на долната камара по въп-
роса за банковото законодателство от 1857 г. (Цитирано като В. А. или В.
С. 1857.)
Джон Стюарт Мил казва:
«2176. Когато в работите настъпват затруднения... става значително
спадане на курса на ценните книжа... чужденци поръчват да се заку-
пуват железопътни акции тук, в Англия, или английски собственици
на чуждестранни железопътни акции ги продават в чужбина... в съот-
ветни размери се отстранява изпращането на злато. — 2182. Об-
ширна и богата класа от банкери и търговци на ценни книжа, с по-
мощта на които се постига изравняване на лихвения процент и на
налягането (pressure) на търговския барометър между различните
страни... винаги издебват случай да закупуват ценни книжа, обеща-
ващи повишение на цената... Подходящо място за техните закупки
ще бъде винаги страната, която изпраща злато в чужбина — 2184.
Такива вложения на капитал през 1847 г. се извършваха в значите-
лен мащаб, достатъчен да намали отлива на злато.»
Дж. Г. Хъбърд, бивш управител и от 1838 г. член на дирекцията на Анг-
лийската банка, казва:
«2545. Има големи количества европейски ценни книжа... които цир-
кулират на най-различни европейски парични пазари, и щом на един
пазар стойността на тези ценни книжа спадне с 1 или 2%, те веднага
се закупуват за изпращане на други пазари, където стойността им
още е запазена. — 2565. Не се ли намират чужди страни в значи-
телно задължение по отношение на английските търговци? — В
доста значително. — 2566. Следователно самото инкасиране на тези
дългове би могло в достатъчна степен да обясни едно доста голямо
натрупване на капитал в Англия? — През 1847 г. ние в края на краи-
щата възстановихме нашето положение с това, че ликвидирахме
толкова и толкова милиона от предишните задължения на Америка и
Русия към нашата страна.»
Англия в онова време също дължеше на тези страни „толкова и толкова
милиона“ за зърнени храни и не пропусна на свой ред да „ликвидира“ по-
132
