Page 137 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

оказало потресаващо действие както върху цената на среброто, така

и върху валутния курс — съвсем тъй, както ако Източноиндийската

компания би заявила утре, че тя увеличава своите трати от 3 на 12
милиона. Но половината от тези 12 милиона е изразходвана ... за по-

купка на стоки в Англия ... железни релси, строителни и други мате-
риали ... това е влагане на английски капитал в самата Англия за и

вестен сорт стоки, който се изпраща в Индия, и с това работата се
изчерпва. — 1798. {Уегелин} Но производството на тези необходими

за железниците стоки — желязо и дърво — предизвиква силно пот-

ребление на задгранични стоки, а последното би могло да засегне
валутния курс? — Разбира се.»

Уилсън изказва мнение, че желязото представлява главно труд и че ра-

ботната заплата, изплатена за този труд, представлява главно импорти-

рани стоки (1799), и след това пита:

«1801. Но казано общо: ако стоките, произведени посредством пот-

ребление на тези импортирани стоки, се изнасят по такъв начин, че
ние не получаваме за тях никаква компенсация било в продукти или

по друг начин — не ще ли има това за последица неблагоприятен за
нас курс? — Това общо положение тъкмо съответства на онова, ко-

ето бе налице в Англия през време на усиленото железопътно стро-

ителство {1845}. В течение на три, четири или пет години поред вие
вложихте в железници 30 милиона ф.ст. и почти цялата тази сума

отиде за работна заплата. В продължение на три години вие издър-
жахте по строежа на железопътни линии, локомотиви, вагони и гари

повече народ, отколкото във всички фабрични райони, взети заедно.
Тези хора ... разходваха своята работна заплата за чай, захар, спир-

тни напитки и други чуждестранни стоки; налагаше се тези стоки да

се внасят, и при все това, несъмнено е, че в течение на цялото
време, когато се извършваха тези огромни разходи, валутният курс

между Англия и другите страни не претърпя съществени изменения.
Отлив на благородни метали не се наблюдаваше, напротив, имаше

по-скоро прилив.»

1802. Уилсън настоява, че при равновесие на търговския баланс и при

курс al pari (по паритета) между Англия и Индия извънредният износ на

137