Page 138 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

желязо и локомотиви „трябва да засегне валутния курс с Индия“. Нюмърч

не вижда защо това трябва да бъде така, щом изнасяните релси предс-

тавляват вложение на капитал и на Индия не се налага да ги заплаща в
една или друга форма; към това той добавя:

«Аз съм съгласен с положението, че нито една страна не може про-

дължители време да има неблагоприятен валутен курс с всички

страни, с които тя води търговия; неблагоприятен валутен курс с
една страна неизбежно създава благоприятен курс с друга страна.»

На това Уилсън противопоставя следната тривиалност:

«1803. Но нима едно пренасяне на капитал не остава същото неза-
висимо от това, дали то се извършва в една форма, или в друга? —

Да, разбира се, доколкото работата се касае до вземанията. — 1804.

И така, ако вие изпращате благороден метал или стоки, влиянието
на железопътното строителство в Индия върху тукашния пазар на ка-

питали ще бъде едно и също и ще повиши стойността на капитала
точно тъй, както ако пялата сума би била изнесена във вид на благо-

роден метал?»

Ако цените на желязото не са нараснали, това доказва във всеки случай,

че „стойността“ на съдържащия се в релси „капитал“ не се е увеличила.
Онова, за което тук става дума, е стойността на паричния капитал, лих-

веният процент. Уилсън би желал да отъждестви паричния капитал и ка-

питала изобщо. Фактът се заключава просто в това, че в Англия бяха под-
писани 12 милиона за индийските железници. Това обстоятелство няма

никакво пряко отношение към валутния курс и за паричния пазар пред-
назначението на тези 12 милиона е също така безразлично. Ако парич-

ният пазар се намира в благоприятно положение, това изобщо може да
не окаже никакво влияние, също тъй, както не го засегна подписката за

акции на английските железници през 1844 и 1845 година. А ако парич-

ният пазар е вече до известна степен стеснен, това, разбира се, би могло
да повлияе върху равнището на лихвата, но само в посока на повишение,

а по теорията на Уилсън това би трябвало да направи курса по-благоп-
риятен за Англия, т.е. да противодейства на тенденцията към износ на

благороден метал — ако не в Индия, то в други страни. Г-н Уилсън прес-
кача от едното към другото. Във въпрос 1802 той твърди, че трябва да

138