Page 142 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

отечествен или чуждестранен продукт — при което последният случай

предполага саморазмяна на отечествени продукти срещу чуждестранни,

— потреблението на този доход, производително или непроизводително,
ни най-малко не изменя валутния курс, макар и да оказва влияние върху

общия мащаб на производството. Необходимо е да се има това пред-

вид при оценяване на следващото по-долу.}

1934. Ууд пита по какъв начин изпращането на военни припаси за Крим
би могло да засегне валутния курс с Турция. Нюмърч отговаря:

«Аз не виждам защо би трябвало непременно да се отрази върху ва-
лутния курс простото изпращане на военни припаси, но изпращането

на благороден метал несъмнено би засегнало курса.»

Следователно тук той прави разлика между капитал в парична форма и

други форми капитал. Но ето Уилсън задава следния въпрос:

«1935. Ако вие извършвате в широки размери експорт на някаква

стока, без да получавате в замяна съответен внос.»

{Г-н Уилсън забравя, че що се отнася до Англия, налице е доста значи-

телен импорт, в замяна на който никога не е имало съответен експорт, с

изключение на експорт във форма на „добро управление“ или на изнесен
по-рано капитал за инвестиране; във всеки случай това не е такъв им-

порт, който влиза в нормалното движение на търговията. Но предметите
на този импорт отново се разменят например срещу американски про-

дукти; и ако американски продукти се експортират без съответен импорт,
това ни най-малко не изменя обстоятелството, че стойността на този им-

порт може да бъде потребена без еквивалентен износ за чужбина; той е

получен, без съответен износ и следователно може да бъде потребен,
без да влезе в търговския баланс},

«то вие не плащате задграничния дълг, който сте направили по при-
чина на вашия внос.»

{Но ако сте заплатили този импорт още от по-преди, например посредс-

твом кредита, оказан в чужбина, то при това не ще бъде направен ника-
къв дълг, и въпросът няма нищо общо с интернационалния баланс — той

142