Page 140 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 140

възстановява техния постоянен капитал. И така, двусмислената фраза

           за възвръщане на капитали е употребена от Нюмърч само за да избегне

           да каже направо: парите са останали в страната и доколкото те функцио-
           нират като даван в заем паричен капитал, разликата за паричния пазар

           (като се остави настрана, че обръщението би могло, може би, да погълне
           по-голямо количество металически пари) се заключава само в това, че те

           се изразходват за сметка на А, а не на В. Вложение от подобен род, при
           което капиталът се пренася в други страни във вид на стоки, а не във вид

           на благороден метал, може само дотолкова да окаже влияние върху ва-

           лутния курс (и при това не върху валутния курс със страната, в която се
           влага капитал), доколкото производството на износни стоки изисква до-

           бавъчен импорт на други чуждестранни стоки. В такъв случай това про-
           изводство не е предназначено да ликвидира този добавъчен импорт. Но

           същото нещо е налице при всеки експорт на кредит, безразлично дали
           като вложение на капитал или за обикновени търговски цели. Освен това

           този добавъчен импорт може чрез обратно влияние да предизвика доба-

           въчно търсене на английски стоки от страна например на колониите или
           на Съединените щати.



                                                    ___________


           По-рано Нюмърч казваше, че вследствие на тратите на източноиндийс-

           ката  компания  износът  от  Англия  за  Индия  е  по-голям  от вноса.  Сър
           Чарлз Ууд го подлага по този пункт на кръстосан разпит. Този излишък на

           английския износ за Индия свръх вноса от Индия в действителност се
           осъществява чрез такъв внос от Индия, за който Англия не заплаща ни-

           какъв  еквивалент:  тратите  на Източноиндийската  компания  (понастоя-
           щем на източноиндийското правителство) се свеждат до данък, който се

           взема от Индия. Да вземем за пример 1855 г.: вносът от Индия за Англия

           е 12 670 000 ф.ст.; английският износ за Индия е 10 350 000 ф.ст. Баланс
           в полза на Индия — 2 250 000 ф.ст.


                 «Ако с това работата се изчерпваше — би се наложило тези 2 250

                 000 ф.ст. в една или друга форма да се изпратят в Индия. Но тук из-

                 лизат на сцената исканията от страна на Индия хауз. Индия хауз обя-
                 вява, че е в състояние да издаде трати на името на различните пре-

                 зидентства в Индия в размер 3 250 000 ф.ст. {Тази сума се вземаше


                                                           140
   135   136   137   138   139   140   141   142   143   144   145