Page 143 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 143
се свежда до производителен или непроизводителен разход, при което е
съвсем безразлично дали потребените продукти са произведени вътре в
страната или в чужбина}
«и затова с такава сделка вие ще засегнете валутния курс, тъй като
задграничният дълг не се плаща вследствие на това, че вашият екс-
порт няма съответен внос. — Това е правилно по отношение на раз-
лични страни изобщо.»
Лекцията на Уилсън се свежда до това, че всеки експорт без съответен
импорт е същевременно импорт без съответен експорт, тъй като в произ-
водството на експортираните стоки влизат чуждестранни, следователно
импортирани стоки. Предполага се, че всеки такъв експорт се основава
върху незаплатен импорт или го създава — следователно предполага
или създава задграничен дълг. Това е погрешно, даже ако се оставят нас-
трана следните две обстоятелства: 1) Англия има гратис импорт, за който
тя не заплаща никакъв еквивалент; например част от нейния индийски
импорт. Тя може да разменя неговите предмети срещу предмети на аме-
риканския импорт, а предметите на последния да експортира без съотве-
тен импорт; що се отнася до стойността, то Англия при това във всеки
случай експортира само онова, което не й е струвало нищо. И 2) Анг-
лия може би вече е заплатила внос, например американски, който обра-
зува добавъчен капитал; ако тя след това го потребява непроизводст-
вено, например във вид на военни припаси — това не образува дълг по
отношение на Америка и не засяга валутния курс с Америка. Нюмърч сам
си противоречи в показанията 1934 и 1935, което му посочва Ууд във въп-
рос 1938:
«Ако нито една част от стоките, употребявани за изготвяне на ония
предмети, които ние изнасяме без съответно възвръщане {военни
разходи}, не се получава от страната, за където се експортират тези
предмети, то по какъв начин може това да засегне валутния курс с
тази страна? Ако приемем, че търговията с Турция се намира в обик-
новеното състояние на равновесие, по какъв начин валутният курс
между Англия и Турция може да бъде засегнат от износа на военни
припаси за Крим?»
Тук Нюмърч губи самообладание; той забравя, че в показанието под
…………………………………………143